Огледа счупените стъкла, пръснати навсякъде по пода, след това започна да разиграва някакъв въображаем сценарий. В същото време Кари разиграваше своя театър на записа. Харолд се правеше на човек, който сменя крушките и внезапно пада назад от стълбата.
— Ако е държала стъкления абажур и крушките и те са паднали на пода заедно с нея, това е било като избухнала стъклена бомба. Не трябва ли да има стъкла навсякъде по нея? — попита той, докато Кари се взираше в огледалото над мивката в банята и се усмихваше широко на собственото си отражение. След това оправи късата си платиненоруса коса.
— Просто я покрийте хубаво и да влиза направо в хладилника, аз ще се разправям с нея — повторих инструкциите си.
Не можех да сложа видеото на пауза. Кари бе отвлякла телефона ми във възможно най-неподходящия момент, насред оглед на подозрителна смърт, който изискваше пълното ми внимание.
Единственият начин, по който можех да спра записа, беше да изключа телефона. Не се канех да го направя и в дъното на съзнанието ми се появи мисълта, че това, което се случва, може да ми излезе солено. Ако полицаите се оплачеха, че съм била през цялото време на телефона си и съм гледала филм, писала съм съобщения или бог знае какво, щеше да стане много лошо.
— От едната страна на вратата, която води към коридора, се намира личната баня на Луси. — Кари посочи с ръка, сякаш беше момиче на късмета.
Ръсти разтърси една найлонова торба, за да я отвори, и започна да я нахлузва на голите стъпала на Шанел Гилбърт.
— А новите обучаващи се агенти не се радват на подобен лукс. — Кари хвърли поглед към сценария си, след това се върна към скритата камера. Направи го няколко пъти. — Всички те имат съквартиранти. Делят общи тоалетни, огледала и душове в дъното на коридора. Но младата ранозрейка Луси не се смесва с тези по-долни жени, които до една са по-възрастни от нея, някои са завършили право и имат докторски степени. Една от тях е презвитериански свещеник. Друга е бивша кралица на красотата.
— Странна добре образована група без здрав разум, без улични умения за оцеляване и когато гледаш това… — Изречението завърши внезапно, не на място, без съмнение записът беше редактиран. — Чудя се колко от тях ще са мъртви. С Луси обичахме да правим предвиждания. Тя събираше данни за всеки обитател на своя етаж. Но не се обръщаше към никого по име. Не говореше с никого при разминаване и резервираността й правилно бе тълкувана като привилегированост и арогантност. Луси беше разглезена. Леля й Кей беше успяла да я разглези до краен предел.
Кари говореше за мен в трето лице.
Отгърна страница от сценария си.
— Цивилна тийнейджърка със специални дарби и специални връзки, в Академията на ФБР Луси се радваше на специален статус, който бе почти същият като на защитен свидетел, гостуващ полицейски шеф, директор на агенция, генерален секретар или с други думи — много важна персона, каквато Луси бе по силата на връзките си, а не на заслугите си.
— Нейната леля Кей се бе погрижила предварително по време на стажа си и докато навърши двайсет и една безценната й племенница да има собствена стая с баня, с изглед и с вечерен час. Да бъде под непрекъснато наблюдение, каквото всъщност й бе осигурено. Това е отбелязано в досието й, което е тънко и незабележително, докато снимам това. Но с времето е вероятно да стане много по-дебело, тъй като федералното правителство започва да опознава Луси Фаринели и да осъзнава, че тя трябва да бъде спряна.
Какво беше това досие? Въпросът изскочи в ума ми като балонче с реплики на комиксов герой. Бентън трябваше да знае.
— Но да погледнем нещата от добрата страна. През юли 1997 година — Кари вървеше и говореше мрачно и сериозно като водещ на криминално предаване — ръководството на Академията не знаеше, че покровителката на младата Луси, моя милост, често преспива при нея и че не е безобидна ексцентрична зубрачка, успешно преминала през безкрайните биографични проверки, разпити и тестове с полиграф, преди да бъде наета да прегледа компютърната система и организацията на случаите на ФБР.
— Дори психолозите профайлъри в Отдела за поведенческа наука, включително легендарният им шеф, някак си бяха пропуснали да забележат, че съм психопат. — Тя изрече „легендарен шеф“ по странен начин. — Точно като баща ми и неговия баща. — Очите й изглеждаха кобалтови на записа. — Аз всъщност съм доста рядък екземпляр. По-малко от един процент от женското население на земята са психопати. А ти знаеш каква е еволюционната функция на психопатите, нали? Ние сме избраните, които ще оцелеят.
— Запомни, че когато си помислиш, че съм умряла… Опа! Трябва да спра да чета прекрасната си малка история засега. Имаме компания.
Чух тихия звук от затварянето на пластмасов цип и погледнах към Марино, който се изправяше. Тялото приличаше на черен пашкул на пода, а Марино, Ръсти и Харолд сваляха мръсните си ръкавици и ги хвърляха в червената торба за опасни отпадъци.
