— Разговарял съм с тях. Откъде иначе мога да знам, по дяволите? Ако трябваше да му вярвам, двамата любовници бяха открити и тя беше жива — е, жива поне когато бе говорил с нея.

— Продължавай.

— Изтичали към брега и известно време се къпали голи, после се върнали на плажа и пак правили секс на брега. — Той се подсмихна. — С основание можеш да предположиш, че не са били женени един за друг.

— И че щом оня тип е получил две ерекции за една вечер, значи не е от ЦРУ.

Тед не обърна внимание на забележката ми и посочи плажа.

— Докато правили секс, не забелязали нищо в небето, обаче чули експлозията, която стигнала до тях с четирийсетина секунди закъснение. Когато погледнали, самолетът вече се бил разпаднал и носът бил в океана, а корпусът продължавал да се издига, после започнал да пада. Интересното е, че видели издигаща се светлина точно в този момент, след разрушаването на боинга, но разбрали, че е струята пламтящо гориво, отразена в спокойния океан, и това се потвърдило по-късно, когато гледали записа. — Той се втренчи в мен. — Разбираш ли?

— Естествено. Дим и огледала. Нали в това ви бива най-много.

— Не и в този случай. — Наш продължи: — След като им хрумнало, че след минути на плажа ще слязат хора, те тичешком се върнали при тази дюна, бързо се облекли, взели камерата и триногата, качили се на колата си, форд „Иксплорър“, и потеглили за хотел „Бейвю“. За свое нещастие забравили одеялото и капачката от видео обектива, които ни подсказаха две неща — къде са отседнали и какво са правили тук. Освен това бяха оставили хладилната чанта, бутилката и две чаши, от които свалихме идеални пръстови отпечатъци.

Замислих се за всичко това и не успях да открия празноти в разказа му. Всъщност той точно съответстваше на онова, за което вече се бяхме досетили аз, Кейт и всички останали, освен някои допълнителни подробности в резултат на разговора му с очевидците.

— Какво имаше на касетата?

— Не онова, което ти се иска.

— Виж, Тед, нямам никакви пристрастия в тоя случай. Не съм от привържениците на теориите за заговора, не съм и професионално обвързан с официалното заключение като теб. Просто съм безпристрастен човек, който търси истината. И справедливостта.

Устните му се разтеглиха подигравателно, което не мога да понасям.

— Знам, че е така, Джон. Нали затова сме тук. Затова провалих съботната си вечер.

— Е, от време на време можеш да изпуснеш по някое църковно бинго. Какво имаше на касетата?

— На връщане към хотела жената изгледала записа през визьора. Не видяла много, обаче все пак видяла нещо, което не забелязали, докато правели секс — видяла самолета, уловен на лентата в момента на експлозията. Тя ми каза, че било странно — той избухнал в горния десен ъгъл на кадъра, докато те с приятеля й се любели в долния ляв ъгъл и изобщо не гледали нагоре. Естествено звукът още не бил стигнал до тях и те продължили да правят секс, а самолетът експлодирал и се превърнал в грамадно огнено кълбо, и после се разпаднал. — Наш замълча и се замисли. — Мъжът ми каза, че когато гледал записа с нея, трябвало да й обясни огромната разлика в скоростта на звука и светлината, поради което още се любели, докато боингът избухвал.

— Слава Богу, че има природни закони, иначе нямаше да можете да направите анимация, която да не разпознае нито един очевидец.

Това явно малко го подразни.

— Анимацията беше съвсем точна и се основаваше точно на тези природни закони, свидетелските показания, радарните данни, динамиката на полета и наблюденията върху случващото се със самолета при катастрофална експлозия.

— Ясно. Може ли да видя записа?

— Остави ме да довърша.

— Ти свърши. Искам да видя записа и да поговоря с двамата любовници.

— Ще довърша. — Наш продължи: — Върнали се в хотел „Бейвю“, включили камерата във видеото и изгледали записа по телевизора. И двамата видели онова, което тя видяла през визьора. Записът бил звуков и ясно чули експлозията четирийсетина секунди след като я видели на лентата. — Тед ме стрелна с очи. — Цялата злополука била записана, отначало докрай, цветно, със звук, на качествена лента. Камерата била настроена на сумрак. Виждали се мигащите светлини на боинга преди експлозията. — Той напрегнато се вторачи в мен. — Преди взрива към самолета не се издигала светлина.

Защо ли го очаквах?

— Това е добра новина — отвърнах. — Трябва да изгледам записа и да поговоря с двамата.

Наш не отговори директно.

— Ще те попитам нещо. Ако ти беше на мястото на онази двойка и се беше заснел как се любиш, какво щеше да направиш със записа?

— Щях да го пусна по интернет.

— Е, точно ти би могъл да го направиш. Те очевидно са го унищожили.

— Нима? Кога? Как?

— Същата нощ. Още щом напуснали хотелската стая. Отбили край пътя, мъжът прегазил касетата, после изгорил лентата.

— Откъде е взел кибрит или запалка?

Перейти на страницу:

Поиск

Похожие книги