Половин война полностью

— Имаш нужда от всичката помощ на света. — Избута ръката на Ракки настрани, изправи се с мъка на крака, опита да изтръска от ръката си потрошения щит, да се отърси от замайването.

Бейлова крепост представляваше какофония от сламени и каменни покриви, изникнали като гъби между елфическите стени. Отвсякъде се чуваха трясъци и викове — гетландци и ванстерландци върлуваха из крепостта като белки в зайчарник, измъкваха от скривалищата им изпокрили се воини на Върховния крал, стичаха се по дългата рампа към пристанището, събираха се в полукръг около масивни, украсени с дърворезба порти зад застаналите пред тях крал Горм и крал Удил.

— Ако трябва, ще ви изкараме навън с дим и огън! — викаше към вратите отец Ярви. Също като враните, пасторите бяха първи след края на битката, настървени да забият клюнове в резултата. — Пропуснахте си шанса, битката свърши!

От другата страна на портите долетя приглушен отговор:

— Забавих се с бронята. Проклети катарами.

— Малки са за големите пръсти — призна Горм.

— Но сега съм готов! — чу се отново гласът зад портите. — Има ли прославени воини измежду вас?

Отец Ярви въздъхна отегчено:

— Трън Бату е тук, а също Железния крал, Удил и крал Горм, Трошача на мечове.

Мъжът от другата страна на портите изръмжа одобрително:

— Става ми по-леко да понеса загубата, чувайки тези славни имена. Някой от тях склони ли да излезе на двубой срещу мен?

Трън седна на стълбите отстрани и изкриви от болка лице, когато майка Скаер стисна раната на рамото ѝ, преди да започне да я шие:

— Толкова бой ми е достатъчно за една вечер — каза тя.

— На мен също. — Горм подаде черния щит на Ракки. — Нека огънят се погрижи за туткавия глупак и бронята му с малки катарами.

Рейт усети как краката му пристъпят напред от само себе си. Ръката му се вдигна. Устата му заговори:

— Аз ще се бия…

Ракки свали ръката му:

— Не, не мисля, братко.

— Смъртта е единственото сигурно нещо на този свят. — Крал Удил сви рамене. — Аз ще се бия с теб!

Отец Ярви изглеждаше ужасѐн:

— Но, кралю мой…

Удил го сряза с един-единствен поглед на святкащите си очи.

— По-бързите в краката обраха цялата слава в битката, настоявам да получа своя дял.

— Добре — каза онзи от другата страна на портите. — Излизам!

Чу се тропане, портите се отвориха широко и воините скопчаха щитове, готови да посрещнат нападението, но в двора на крепостта излезе един-единствен мъж.

Беше огромен, с татуирана от едната страна на шията си спирала. Имаше тежка броня, гравирана по раменете и множество златни гривни по мускулестите предмишници. Рейт изръмжа одобрително при вида му — достоен противник. Онзи пъхна палци от двете страни на позлатената катарама на колана си и огледа присмехулно кръга от воини насреща му, с подобаващото за всеки герой презрение.

— Ти си крал Удил? — Той изсумтя през масивния си, сплескан нос. — По-стар си, отколкото те изкарват песните.

— Съчинявани са отдавна — изграчи Удил. — Тогава бях по-млад.

Думите предизвикаха смях, но не и у мъж като този.

— Аз съм Дунверк — избоботи той. — Онзи, когото наричат Бика, отдаден на Единствен бог, предан на Върховния крал, Спътник на Яркия Йълинг.

— Това доказва единствено, че не те бива в избора както на приятели, така и на богове и крале — каза отец Ярви.

Този път смехът беше по-силен и Рейт нямаше как да отрече, че закачката си я биваше.

Но както можеше да се очаква, поражението попарва всяко чувство за хумор и изражението на Дунверк остана каменно.

— Ще видим, когато Йълинг се върне и доведе Смърт със себе си, клетвоотстъпници.

— Ние ще видим — подхвърли Трън, нахилена до уши въпреки иглата забита в рамото ѝ. — Ти ще си мъртъв и няма да видиш нищо.

Дунверк извади бавно меча си — жлебът на острието беше изписан с руни, а гардът на дръжката му бе позлатен и изработен под формата на глава на елен с могъщи, разклонени рога.

— Ако победя, ще пощадите ли останалите от хората ми?

Удил приличаше на проскубано пиле пред могъщата му осанка, но в очите му нямаше и следа от страх:

— Няма да победиш.

— Прекалено самоуверен си.

— Ако можеха да говорят, стотиците ми мъртви противници щяха да ти кажат, че съм самоуверен точно толкова, колкото заслужавам.

— Длъжен съм да те предупредя, старче, бил съм се навред из Ниските земи и там нямаше никой, който да устои насреща ми.

По белязаното лице на Удил пробяга бегла усмивка:

— Трябваше да си останеш в Ниските земи.

Дунверк нападна. Замахна здраво отгоре, но Удил избегна ловко меча му, без дори да свали своя от прегръдките си. Дунверк последва с могъщ пронизващ удар, но кралят на Гетланд просто отстъпи встрани с презрително изражение на лицето и едва сега разтвори ръце и остави меча си да се свлече бавно покрай крака му.

— Бика? — прихна развеселено Трън. — По-скоро тромава крава.