Крачките му звучаха по-силно, той вървеше към коридора. Тя се притаи бързо и безшумно зад шкафа с чекмеджетата и плъзна гръб надолу, за да приклекне. Държеше пистолета с двете ръце между коленете си.
Мъжът спря, светнаха лампите на тавана. Той каза на другия:
— Мой човек, тука си имаме цял домашен офис. С два монитора. Да видиш ти, тая върти бизнес, разбираш ли… Може пък да си взема един, да си го добавя вкъщи.
Лампите угаснаха, стъпките продължиха по коридора. Балард го слушаше как описва видяното във втората баня, гостната и накрая в голямата спалня. Избраният от двамата начин на действие очевидно се бе променил, може би заради вдигнатия от медиите шум, а може би защото Стовал работеше вкъщи. Каквото и да беше обяснението, влязоха с взлом много по-рано, отколкото в предишните три случая. Тя се досещаше, че този път е най-вероятно да не се спотайват няколко часа, докато Стовал заспи. Според нея бяха намислили първият да действа бързо, да обездвижи жертвата и да й наложи волята си, след това да отвори на другия. Може би той нямаше да избере голямата спалня като скривалище, защото Стовал би се отбила там след разходката. Значи оставаха спалнята за гости, офисът и втората баня. Тя очакваше да се спре на офиса. Бюрото опираше в една от стените, гардеробът заемаше отсрещната стена и ако Стовал седнеше на бюрото, щеше да бъде с гръб към вратата на гардероба. Червенокосият можеше да я изненада, ако тя реши да поработи още след разходката.
Балард чакаше и си повтаряше какво ще направи, когато той се върне в офиса. Един вариант, ако той я види, друг — ако я подмине, когато отива да отвори гардероба.
— Ей, пич, тая си е направила цяло убежище в проклетата гардеробна. Онзи тип нито дума не спомена за това.
В последвалото мълчание Балард умуваше какво трябва да означава второто изречение.
— Да бе, да, търся. Нали ми каза, че още не се мяркала никъде.
Мълчание.
— Добре де.
Балард едва не трепна от тези думи. Прозвучаха по-наблизо. Червенокосият се връщаше в офиса.
— Мисля си, че офисът подхожда — каза той.
Тъкмо влизаше в стаята и включваше лампите. Подмина шкафа, без да забележи Балард, защото се устреми право към гардероба. Тя не се поколеба. Изправи се пъргаво и го доближи в гръб. Той отваряше гардероба, когато тя посегна към дясното му ухо и изтръгна слушалката. В същия миг вдигна оръжието с лявата ръка и опря цевта в основата на черепа му. Стисна силно слушалката в шепата си и прошепна:
— Ако ти се живее, и една шибана думичка да не си казал.
Пусна слушалката в джоба си, сграбчи яката на гащеризона му и го дръпна назад. Не отделяше цевта от шията му и шепнеше:
— Застани на колене.
Той се подчини, вдигна ръце на височината на раменете си, за да покаже покорство. Балард измъкна телефона му изпод еластичната лента. Екранът показваше само разговор с някой си Стюарт. Балард засили звука.
— … там, бе? Ей, ти слушаш ли ме?
Тя заглуши микрофона и вдигна телефона към лицето на червенокосия.
— Сега ще включа отново звука и ти ще му кажеш, че всичко е наред, само си се спънал в някакъв кашон в гардероба. Влезе ли ти в главата? Кажеш ли друго, ще бъдат последните ти думи в живота.
— Ти ченге ли си, ма?
Балард дръпна с палец ударника на револвера. Щракането стигна да го укроти.
— Разбрах, разбрах. Ще му кажа, ясно.
— Хайде.
Тя включи микрофона и доближи телефона до устата му.
— Извинявай, пич, спънах се. Вътре има кашони и други боклуци.
— Бри, ти да не се удари?
— Да бе, но само малко си натъртих коляното. Иначе съм си супер.
— Ама сигурен ли си?
Балард изключи микрофона.
— Кажи му, че си сигурен. И нека продължава да дебне жената. Хайде.
Включи микрофона.
— Сигурен съм. Ти само ми кажи, като я видиш.
— Дадено, мой човек.
Тя пак заглуши микрофона и остави телефона на бюрото.
— Да не си шавнал.
Протегна свободната си ръка към препаската, за да напипа катарама, но не успя.
— Я свали едната ръка и смъкни тази препаска.
Мъжът посегна с дясната ръка, чу се щракане и ръката му вече държеше препаската.
— Просто я пусни на пода.
Той изпълни заповедта. Балард плъзна ръка по гащеризона му, провери джобовете. Не намери нищо.
— Така, сега легни по корем на пода. Веднага.
Червенокосият пак се подчини, но изръмжа:
— Коя си ти, мамицата ти?
— Опри лице в пода и не приказвай без моя заповед. Разбра ли?
Той мълчеше. Балард опря по-силно цевта в тила му.
— Попитах, разбра ли?
— Да бе, по-леко, разбирам те.
Тя опря едното си коляно в гърба му. И си спомни, че белезниците са в чантата с нейния комплект, останала в нейната кола — сложи ги там, след като я отстраниха и тръгна за срещата с Гарет. Поредната пролука в плана.
Посегна към чантичката на препаската.
— Я да видим какво имаш тук.
Тя сложи чантичката на гърба му и дръпна ципа. Намери вътре ролка здрава лента за тръби, сгъваем нож и маска, предварително направена от лепкава хартиена лента, предназначена за Хана Стовал. Имаше и цяла ивица опаковки с презервативи, както и дистанционно за гараж.
— Бри, ти май си носиш пълен комплект за изнасилвания, а? Да те наричам ли Бри като партньора ти?
Мъжът на пода не отговори.
