— Намерих я. Сега ли ще дойдеш?
— Ще бъда при тебе след пет минути. Ще се възползвам и от твоя интернет, ако може.
— Добре.
Тя прекъсна. Не забравяше, че трябва да бъде в участъка на Холивуд за инструктажа в началото на смяната, но не искаше да губи време. Обади се в дежурната стая, за да научи кой сержант ще проведе общия сбор, и помоли да говори с него.
— С какво си се захванала, Балард? — попита Родни Спелман вместо поздрав.
— Снощи имаше трето нападение на Среднощните. Горе в Долчинката.
— Чух за това.
— Заета съм с разследването и няма как да дойда навреме. Но може ли ти да попиташ нашите хора дали някой е забелязал нещо снощи? Особено патрулните от коли 15 и 31? Искам да знам дали са видели нещо, каквото и да е.
— Да, ще го направя.
— Благодарско, сержант. Ще мина през участъка по-късно да се отбележа.
Мина над магистрала 101 по Моста на пилигримите и скоро излезе на „Удроу Уилсън“, за да тръгне по нея към дома на Бош. Но преди да пристигне, обади й се Лайза Мур.
— Какво става, сестро Балард?
Балард отгатна лесно, че Мур вече набляга на виното, поздравът прозвуча фалшиво и дразнещо. И все пак трябваше да обсъди с някого какво откри.
— Още се занимавам със случая. Но според мен трябва да премислим всичко наново. Третият случай е различен от предишните два и може би сме се заблудили.
— А стига бе — промърмори Мур. — Аз пък се надявах да чуя, че няма проблем да си остана тук до неделя.
Търпението на Балард се изчерпи.
— За бога, Лайза, пука ли ти изобщо? Онези двамата са на свобода и…
— Пука ми, разбира се — сопна се и Мур. — Това ми е работата. Но в момента тя ми прецаква личния живот. Ясно, връщам се. Ще дойда утре в девет сутринта. Ще се видим в участъка.
Балард тутакси съжали, че избухна. Спря пред къщата на Бош и остана да седи в колата.
— Недей. Аз ще върша каквото трябва утре.
— Сигурна ли си? — попита Мур малко припряно и твърде обнадеждено.
— Да, все едно ми е — тросна се Балард. — Но и ти ще поемеш моя смяна без никакви въпроси, когато имам нужда от това.
— Готово.
— Имам един въпрос. Как сравни първите два случая? С разпити на жертвите или ги накара да попълнят въпросника на Ламкин?
— Онова нещо заема осем страници с новите допълнения. Не исках да ги подлагам на такъв тормоз. Говорих с тях, Ронин също ги разпита.
И Ронин Кларк беше детектив в отдела по сексуални престъпления, но двамата с Мур не бяха партньори в традиционния за полицията смисъл. Всеки имаше свои възложени случаи, но се подкрепяха взаимно, когато се налагаше.
— Според мен трябва да им дадем въпросника — настоя Балард. — Положението се промени. Смятам, че бъркаме в предположенията си как са набелязани жертвите.
Мур мълчеше и Балард очакваше възражения от нея, но тя изглежда прецени, че не бива да си го позволява, след като се изсули от града и остави колежката си да се справя сама с новия случай.
— Както и да е, аз ще се заема — добави Балард. — И трябва да прекъсвам, имам уговорка. Много работа ми се събра, а съм на смяна тази нощ.
— Ще се обадя утре да науча какво става — услужливо предложи Мур. — Толкова съм ти благодарна, Рене! Когато кажеш, поемам смяна вместо тебе.
Балард прекъсна разговора и си сложи маската. Излезе от колата с чантата в ръка. Входната врата на къщата се отвори, преди да стигне до нея.
— Видях те да седиш отпред — каза Бош и отстъпи в коридора, за да влезе тя.
— Седях и се държах глупаво — сподели Балард.
— В какъв смисъл?
— Към партньорката си в разследването на изнасилванията. Оставих я да офейка извън града с приятеля си, докато аз се занимавам с два случая едновременно. Много тъпо от моя страна.
— Тя къде отиде?
— В Санта Барбара.
— Там има ли нещо отворено?
— Не ми се вярва, че имат намерение да си подадат носовете извън хотелската стая.
— Тъй ли… Е, както вече ти казах, аз пък съм тук и мога да съм полезен с каквото ти е нужно.
— Знам. Ценя помощта ти, Хари. Яд ме е заради отношението й към работата. Напълно е прегоряла. Не изпитва никакво състрадание към хората. Най-добре да подаде молба за преместване от отдела за сексуални престъпления.
Бош я покани с жест към масата в трапезарията, където вече бе отворил лаптопа си. Седнаха един срещу друг. Този път не се чуваше музика. На масата имаше и книга с твърди корици и пожълтели страници — „Лика-прилика“ от Дарси О'Брайън.
— Да, работата в този отдел изсмуква душата — подхвърли Бош. — Какво се случи след предишния ни разговор?
— Всичко се обърна надолу с главата — сподели Балард. — Както ти казах, има несъмнена връзка между трите случая, но в последния има и особености. И това променя положението.
Тя сложи чантата си на пода до стола и извади своя лаптоп.
— Искаш ли да обясниш сбито на мен какво става, щом партньорката ти не е тук? — предложи Бош.
— Все едно си любимият ми чичо, какъвто никога не съм имала ли? — отвърна с въпрос тя. — А на тръгване ще ми дадеш ли долар да си купя сладкишче?
— Ама че…
— Извинявай, Хари. Не исках… Лайза ме изби от коловоза. Бясна съм на себе си, че й позволих да ме насади така.
— Няма нищо, разбирам те.
— Може ли да използвам твоя интернет?
