— Боби, изслушай ме — каза тя настойчиво. — Няма от какво да се боиш. Наистина сме убедени, че няма да се върнат. Те продължават по плана си, Боби.
— За какво намекваш? — наежи се Клайн. — Още някоя жена ли са нападнали? Това ли ми казваш всъщност?
Балард разбра, че губи напълно контрол върху разговора. Необходимо беше или да овладее положението, или да се откаже и да потърси другата жертва, като си вземе поука от този неуспех.
— Боби, искам да се успокоиш, за да поговорим и да ти обясня какво се случва. Можеш ли да направиш това за мен?
Мълчанието се проточи, преди другата жена да отговори.
— Както желаеш. Спокойна съм. Сега ми кажи какви шибани гадости стават.
— Има още една жертва, Боби. Случи се рано тази сутрин. Не мога да споделя подробностите, но вече виждаме тези случаи по друг начин. И затова се нуждая от твоята помощ.
— Какво искаш от мен?
— Първо нека те попитам дали някога си отивала в кафенето „Нейтив Бийн“, което е в Лос Фелис.
Чакаше, докато Клайн ровеше в паметта си.
— Не, никога не съм била там.
— Намира се на „Хилхърст“. Сигурна ли си?
— Сигурна съм. Това ли…
— Познаваш ли човек, който работи там?
— Не. Аз дори не се отбивам в онези квартали.
— Благодаря ти. А сега искам да…
— Да не са нападнали някоя жена от кафенето?
— Боби, наистина не бива да обсъждам това с теб. Както законът те защитава от разгласяване на случая, така защитава и другите жертви. Имам твоя имейл адрес. Ще ти изпратя един документ — въпросник за твоя живот и занимания, който ще ни помогне да изясним как може да са те набелязали онези хора.
— Господи, Господи…
— Боби, няма причина да изпадаш в паника. Нека да…
— Нямало причина ли?! Ти майтапиш ли се? Нищо не пречи на онези да се върнат и пак да се гаврят с мен. Във всеки шибан момент.
— Няма да се случи, Боби. Твърде невероятно е. Но ще отида в дежурната стая веднага след този разговор и ще поискам от лейтенанта патрулите да минават по-често по твоята улица. Разбрахме ли се?
— Все тая ми е. Това няма да ги спре.
— Нека се върнем на въпросника, който искам да попълниш.
— А къде е детектив Мур?
„Много уместен въпрос“ — каза си Балард.
— Работим съвместно по разследването. Аз се занимавам с проучването.
Повтори указанията, които даде и на Синди Карпентър. Щом получи задача, която поне за малко щеше да отвлече вниманието й от страховете, Клайн като че се овладя и накрая се съгласи да попълни въпросника. А Балард обеща да се отбие при нея и не само да го вземе, а и да провери как е обезопасена къщата. Накрая гласът на Боби Клайн звучеше спокойно и май беше готова да се захване с отговорите.
Балард се почувства като изцедена след разговора, усещаше и как преумората се вкопчва в мускулите й. Реши да отложи обаждането до втората жертва. Стана и отиде в стаята за почивка на участъка, където си сипа чаша кафе от машината. Не беше нито вкусно, нито силно като свареното от Бош. После отиде в дежурната стая при Ривера и го помоли да възложи на патрулните в района на Боби Клайн да минат още няколко пъти по нейната улица. Той се съгласи.
Настани се пак зад бюрото и реши да провери хрумване, което се въртеше из ума й, откакто научи от Синди Карпентър, че насилниците може да са я снимали.
Влезе в системата през служебния компютър на бюрото и отвори първоначалния доклад за произшествието с данните за жертвата. Намери каквото имаха за Реджи Карпентър, бившия съпруг на Синди, и пусна проверка по името в регистъра за моторните превозни средства. Само един от намерените няколко мъже живееше във Венис, където според Синди се преместил Реджи. После въведе името и датата на раждане в базата данни за закононарушения — Реджиналд Карпентър бе регистриран и за шофиране пиян, и за побой преди седем години. Отървал се с условни присъди и в двата случая, оттогава досието му оставаше чисто.
Набра номера, който Синди бе дала за контакт с бившия й съпруг. Чу много гласове на мъже и жени, когато някой отговори с „ало“.
— Господин Карпентър, безпокои ви детектив Балард от полицейското управление на Лос Анджелис. Моментът неподходящ ли е?
— Чакайте… Ей, я млъкнете там! Ало, кой се обажда?
— Както вече ви казах, аз съм детектив Балард от полицейското управление на Лос Анджелис. Можете ли да ми отделите няколко минути?
— Ъъ… добре, но за какво става дума?
Тя си послужи с уловка, може би така щеше да измъкне някаква информация.
— Разследвам престъпление, извършено във вашия квартал — влизане с взлом.
— Сериозно?! Кога?
— Снощи. Малко след полунощ — тоест формално е било извършено днес. Обаждам се да проверя дали сте били в дома си по това време и дали случайно не сте забелязали нещо подозрително на улицата.
— Ами не. Не бях там. Прибрах се доста по-късно.
— Наблизо ли бяхте? Може би сте видели нещо от мястото, където…
