— Хайде да свържем точките още веднъж — настоя Сандерсън. — Казвате, че не сте познавали Кристофър Бонър и не сте имали никакви контакти с него досега, така ли е?
— Да, така е. При първата ми среща с него… ако сте склонен да наречете това „среща“, аз се събудих, а той ме беше притиснал в леглото и се опитваше да напъха цевта на пистолета в устата ми.
— И как се е стигнало до това, че той е знаел къде живеете, явно е познавал графика ви на работа и е очаквал да спите в три часа следобед?
За Балард беше от полза, че Сандерсън вмъкна някакъв час във въпроса си. Сега можеше да пресметне, че в момента е между шест и седем часа вечерта. Но по-важен оставаше въпросът му как Бонър би могъл да научи кога тя е заспала. Нямаше начин Хойл да се досети в коя смяна работи тя и кога е свободна само от нейната визитна картичка или от краткия им разговор. Реши да не засяга това в отговора си.
— Както вече казах неведнъж по време на този разпит — започна Балард, — опитах се да задам въпроси на Денис Хойл вчера след панихидата за Хавиер Рафа. И явно го уплаших. В разследването на убийство един от основните въпроси е „Кому е изгодно?“. В този случай отговорът гласи: „На Денис Хойл“. Моят опит да му задам въпроси го подтикна да се пъхне в колата си и да потегли набързо. Не желаеше да разговаря с мен. И сега съм принудена да допусна, че се е обадил на Бонър, който е решил да се разправи с мен. Ето как се свързват точките в тази картинка.
— Необходимо е допълнително разследване, за да установим дали е така — заяви Сандерсън.
— Надявам се на това, защото не искам на Хойл да му се размине нападението срещу мен или убийството на Рафа.
— Разбирам ви, детектив. Един момент, моля.
Сандерсън се облегна на стола и сведе поглед към краката си. Балард се досещаше, че той крепи телефона на бедрото си и вероятно получава съобщения от други следователи в своя отдел. Когато работеше с партньор, тя използваше същия похват, за да получава информация навреме и да задава подходящи въпроси.
След като прочете най-новото съобщение, Сандерсън пак я погледна.
— Детектив, защо Хари Бош ви търси по телефона на всеки половин час?
Тя изобщо не спомена за Бош, докато разказваше какво се случи. И вече трябваше да внимава, за да не стъпи на някоя мина. Държаха я в изолация повече от два часа и нямаше как да знае дали екипът на Сандерсън е разпитвал Бош — имаше вероятност капитанът да е научил отговора. Налагаше се тя да направи необходимото, за да съвпадат версиите им, макар да не знаеше какво би казал Бош.
— Е, сигурно сте наясно, че Хари е пенсиониран служител на управлението. И преди съм работила по случаи, свързани с негови отдавнашни разследвания, затова се познаваме от четири-пет години и той в някаква степен пое ролята на мой наставник в професията. Но вече ви обясних каква е конкретната причина този път — балистичната експертиза установи връзка между убийството на Рафа и друг случай. Онова убийство, чиято жертва е бил Албърт Лий, е разследвано от Хари Бош преди девет години. Щом научих за тази връзка, свързах се с Бош да чуя какво мисли за случая и да получа от него някаква следа, доколкото е възможно.
— И успяхте ли?
— Да, именно информацията от Бош ми позволи да науча кой по-точно е имал изгода от убийствата. В случая с Албърт Лий неговият бизнес и застраховка са били подкрепени от стоматолог, който му е дал заем, за да не се разори веднага. А същият стоматолог е бил партньор с Хойл в друго начинание. Бош ми помогна да установя тези връзки. И за двете убийства подозренията се насочиха към Бонър. Но аз смятам, че му е било възложено от други да ликвидира двете жертви, както му е било възложено да убие и мен.
— От стоматолозите.
— Именно.
— И ако разговаряме с Бош, ще чуем същото от него, така ли? — осведоми се Сандерсън.
— Ако пожелае да говори с вас. Напуснал е управлението не по най-добрия начин. Ще се нуждаете от късмет.
— И няма никакъв романтичен елемент в отношенията ви с Бош, така ли?
— Ако бях мъж, който се е свързал с пенсиониран детектив, за да търси връзка между случаи, щяхте ли да ме питате за „романтичния елемент“?
— Значи ще смятам, че отговорът е „не“.
— Смятайте какво си искате, но аз не отговарям на такива въпроси. Доволна съм обаче, че всичко се записва.
Сандерсън се опита да я изпепели с поглед, но тя дори не мигна.
— Сега може ли и аз да ви задам въпрос? — попита тя.
— Винаги можете да задавате въпроси, но не обещавам да отговоря.
— Намерихте ли колата на Бонър?
— Защо питате за колата?
— Защото предполагам, че ако е дошъл с кола, паркирал е някъде в моя квартал, а в джобовете му нямаше нищо, освен шперцове. И затова допускам, че в неговата кола може да има телефон, портфейл, може би някакви записки и други вещи. Може би и оръжието, използвано при убийствата на двете жертви, с които се занимавам. На ваше място бих издирвала колата му много усърдно.
— Детектив, мога да ви уверя, че разследването продължава и извън тази стая. Няма за какво да се безпокоите.
— Чудесно. А медиите? Надушиха ли вече какво става?
