Бетани остана зяпнал, а лицето на Къркуд грейна в усмихнато и безмълвно „само така, момиче“. Балард влезе в колата си и пое на запад, докато не стигна до отклонение, успоредно на магистрала 405. Надлезът на магистралата шумеше над нея, докато седеше на пейка в оградена ниша на приюта за кучета, а до нея беше Пинто, спасеният мелез на чихуахуа, който можеше да вземе. Кафяво-бялото куче тежеше има-няма четири килограма, муцунката му беше удължена като на териер и кехлибарените му очи гледаха с надежда. Дадоха й половин час да реши, но след по-малко от десетина минути тя вече не се колебаеше.
Подариха й метална клетка за пренасяне на кучето, торба с два и половина килограма суха храна и каишка с прикрепено калъфче, в което имаше разграждащи се торбички за кучешки изпражнения. Балард закара Пинто на плажа до „Ченъл Роуд“ в каньона Санта Моника, където седна със скръстени крака на одеяло и откачи каишката от нашийника на кучето.
Тук извивката на бреговата линия хлътваше навътре и почти не се мяркаха хора. Небето беше безоблачно, леко захладняваше от тихоокеанския бриз, който беше достатъчно силен да подмята песъчинки върху одеялото. Балард виждаше ясно и остров Каталина, и очертанията на корабите, излизащи от пристанището зад Палос Верде.
Кучето беше останало в приюта пет седмици. Балард гледаше с радост как то подтичва насам-натам по пясъка пред нея. Инстинктите му подсказваха да не се отдалечава много. Озърташе се към нея през няколко секунди и май разбираше, че тя го е спасила от мрачно бъдеще.
Когато се умори накрая, настани се в скута й да поспи. Тя го галеше и му казваше, че всичко вече е наред.
Така ги завари обаждането, което очакваше, откакто даде на Бетани и Къркуд следственото дело за убийството. Лейтенант Робинсън-Рейнълдс я уведоми, че е отстранена от работа до второ нареждане за неподчинение. Говореше официално и безстрастно, но после изрази и разочарованието си от последствията на нейните действия за самия него.
— Ти ме изложи, Балард. Постави ме в неудобно положение, като се развихри през нощта… и трябваше да науча всичко от началника на Западното бюро? Надявам се да те уволнят дисциплинарно. И аз ще направя всичко необходимо, за да се случи това.
Прекъсна разговора, преди да чуе думите на Балард:
— Те се опитаха да ме убият.
Тя остави телефона на одеялото и се загледа в синьо-черната вода. Да, за неподчинение уволняваха. Отстраняването до второ нареждане означаваше, че управлението има двайсет дни да я върне на работа или да я призове за изслушване от Съвета по правата, което на практика си беше съдебен процес. И ако съветът стигнеше до решение, че е виновна, щяха да прекратят трудовия й договор.
Тази перспектива не я тревожеше. Очакваше да се стигне дотук от момента, когато скри еднократния телефон на Бонър в чекмеджето с ненужните дреболии. Още тогава прекрачи границата на допустимото в полицейската работа.
Взе телефона и се обади на единствения човек, за когото случващото се не беше безразлично.
— Хари, наритаха ме. Отстранена съм от работа.
— Гадост. Но май очаквахме да се стигне до това. Колко зле е положението? Неподобаващи действия ли?
Неподобаващите на полицейски служител действия бяха не чак толкова тежко нарушение. Бош беше склонен към оптимизъм.
— Не. Неподчинение. Моят лейтенант каза, че ще се постараят да ме уволнят. И той ще помага.
— Да му го начукам!
— И още как.
— Какво ще правиш?
— Не знам. Може просто да прекарам два-три дена на плажа. Ще сърфирам, ще играем с моето куче, ще размишлявам.
— Имаш ново куче?
— Взех го преди малко. И вече се погаждаме чудесно.
— Искаш ли и нова работа?
— С тебе ли? То се знае.
— Не е най-добрият резервен вариант, но поне ще минем без предварителна проверка на кандидата.
Балард се усмихна.
— Благодаря, Хари. Нека първо видим как ще ме подхванат.
— На твое разположение съм.
— Знам.
Тя остави телефона. Взираше се навътре в океана, където вятърът обрамчваше с бели гребени вълните на прилива.
Балард изключи телефона си вечерта във вторник, облече домашни дрехи и спа десет часа на дивана в хола — още не беше готова да се върне в спалнята, където за малко не умря. Събуди се в сряда от болки, тялото й бе схванато след борбата с Бонър и от неравностите на дивана. Пинто се беше свил на кълбо и още спеше до ходилата й.
Включи телефона. Макар че я отстраниха от работа, името й не беше премахнато от общата комуникационна система на управлението. Имаше съобщение до всички участъци и екипи за повишена готовност след размириците в столицата Вашингтон и заради очакваните местни протести. А това означаваше, че цялото управление се мобилизира на смени по дванайсет часа, за да има повече служители по улиците. Според предишното разпределение Балард беше в смяна Б — от шест часа вечерта до шест часа сутринта.
