— Един бог знае. Ти да имаш някакви идеи?
Винаги си струваше да попиташ Даниел за идеи. Въпреки вродения си цинизъм той беше невероятно практичен.
Той помълча известно време.
— Мислил ли си за Джеф Либерман? Той инвестира в «Био-уан», нали така? Може да рискува и с «Нет коп».
Замислих се. Джеф бе наш съвипускник от бизнес колата. Беше се оказал способен студент и двамата с него бяхме прекарали доста време заедно. След дипломирането ни той беше постъпил в «Блумфийлд Уайс» — голяма инвестиционна банка в Ню Йорк — но бе наблюдавал работата ми в «Ревиър» с нескриван интерес. Бях му разказал за «Био-уан», без да скривам уговорките на Лиза, и той бе направил значителна инвестиция в първата емисия акции.
— Струва си да се опита — признах аз.
Изрових номера му и му позвъних.
— Джеф Либерман.
— Джеф, Саймън Ейот ти се обажда.
— О, Саймън! Здравей, как си?
— Добре съм.
— А как е моята малка «Био-уан»? Надявам се котировката да е спряла да пада.
— Сутринта беше на четиридесет и четири. Много повече, отколкото си платил за твоите акции.
— Вярно е, не мога да се оплача.
— Джеф, всъщност поводът да ти се обадя, е една друга компания, с която имаме нещо общо. Ако навремето ти се е струвало, че «Био-уан» е рискована инвестиция, трябва да видиш тази. Но ако компанията избута… печалбата ще е страхотна.
— Разкажи ми повече.
И аз му разказах подробно за «Нет коп».
Проектът го заинтригува. Обяснението естествено беше в магическата думичка «Интернет», съпровождаща основната идея. Запознах го с рисковете, признах му, че «Ревиър» се е оттеглила, казах, че «Нет коп» има нужда от още пари, за да оцелее, но това само раздразни апетита му. За него обаче имаше един основен въпрос.
— Харесва ли ти на теб, Саймън?
Наивно се бях надявал да не ме попита точно това. Сега трябваше да заложа репутацията си. Преглътнах:
— Става дума за голям риск, но… да, харесва ми. За мен Крейг Дохърти е необявеният победител.
— Окей, изпрати ми цялата информация. Ще те уведомя.
— Правя го веднага.
— И, Саймън… благодаря! Обаждай се, когато чуеш за други обещаващи проекти.
Затворих телефона. Джеф можеше и да инвестира. Но аз трябваше да намеря още пари. И то доста. Само че това можеше да почака, докато Крейг се поуспокои.
— Заинтересува ли се? — попита Даниел.
— Изглежда.
— Този уикенд ще бъда в Ню Йорк. Мога да се видя с него, ако пожелаеш. И да му поговоря.
— Благодаря. Направи го.
Опитах се да говоря с Крейг, но той беше «зает», така че му оставих съобщение на телефонния секретар, за да го информирам с какво се занимавам. Разбирах напълно гнева му, но в един момент все щеше да му мине… особено ако успеех да му намеря пари отнякъде.
В този момент влезе Джон. Подсвиркваше си мелодия от 80-те и носеше голямо мляко.
— Още ли си тук, Саймън?
— Страхувам се, че е така.
— Ей, защо не хванеш Джон да инвестира? — обади се Даниел.
— В какво? — поинтересува се Джон.
— В «Нет коп».
— Потенциално висока печалба и ти гарантирам, че не можеш да загубиш повече от сто процента от парите си — допълних аз.
— Не мога — заяви Джон и седна зад бюрото си.
— Че защо не? — попита Даниел.
— Нямам какво да инвестирам.
— О, недей на нас тия, Джон. Ти ако не можеш да развъртиш десетина милиона ей така…
— Няма ли някой ден тъпата ти глава най-сетне да уври, че баща ми не ми дава никакви пари? Ако му поискам долар, ще трябва да му измия колата — каза Джон, без да влага особено чувство. Наистина бяхме обсъждали темата безброй пъти, но Даниел все не можеше да повярва. Аз вярвах.
— Ами предложи му тогава той лично да го направи. Нека инвестира сам.
— Я ме оставете — отсече Джон и погледна екрана пред Даниел. — Няма значение колко напрегнато гледаш. Не се качва.
Даниел му хвърли сърдит поглед и смени страницата.
— Сигурно вече притежаваш поне половината компания — подхвърли Джон.
— За нещастие — промърмори Даниел.
— Защо? Та ти седиш на златна мина.
— Купих голям брой на петдесет и осем — призна с въздишка Даниел.
— Уорън Бъфет би се гордял с теб — усмихна му се Джон.
— Няма нищо, ще изплувам — раздразнено отговори Даниел.
Даниел наистина беше купил значително количество акции. След обявяването на компанията за публична цената на акциите бе скочила до небесата — четворно. През изтеклата година бе останала постоянна, клатейки се около шейсет долара, след което бе спаднала заедно със срива в целия сектор на биотехнологиите.
— Което не пречи на нашите славни партньори да се чувстват прекрасно — отбеляза Джон. — Любопитно, какъв ли е техният дял.
— Около петдесет и четири милиона общо — веднага отговори Даниел.
— Петдесет и четири милиона!
— Точно. «Ревиър» инвестира пет милиона през 94-та. Тези пет милиона сега струват двеста седемдесет и пет милиона. Партньорите си разпределят една четвърт от печалбата — и това ти е цялата сметка.
