- Ще плаваме направо към брега и ще хвърлим котва тук към четири и трийсет днес. Ще прекараме нощта на това място. Войниците трябва да бъдат готови за десант рано сутринта. Плитко газещите баржи ще бъдат натоварени с толкова хора, муниции и припаси, колкото могат да поберат. След това ще продължат напред към сушата, на тринайсет километра северно от Дагу. Там ще установите щабквартирата си. Ще изпратите кралските инженери, които да премахнат колкото се може повече препятствия между Пей Тан и Дагу.
- Какви препятствия? - попита лорд Елгин.
- Трябва да прехвърлят мостове през най-малко шейсет укрепителни канала и рова. Екипът ви ще срещне слаба съпротива, но ще напредва трудно в калта. Разчистването на пътя е нужно, за да улесни придвижването на войниците с мунициите и припасите. И което е най-важното, трябва да транспортирате най-големите си оръдия. - Рандъл отново посочи картата. - Това ще отнеме най-малко седмица.
Сър Хоуп изсумтя презрително и вдигна ръце във въздуха.
- Мога да превзема тези укрепления за два дни! - заяви той.
Рандъл продължи:
- След това ще атакувате най-източното от големите укрепления с тежката си артилерия - отзад, с всичко, с което разполагате. Първата крепост ще бъде трудна за превземане. Когато пратите войниците си напред, Цин ще се сражават до последния човек.
- Нужно ли е да атакуваме крепостите отзад? - със съмнение попита лорд Елгин. - През калта и тинята?
Рандъл кимна.
- Ако искате да ги превземете с минимални жертви, това е начинът. Зная, че смятате подобен подход за непочтен, но целта ни е да спечелим битката. Когато Цин видят с каква лекота сте превзели най-източното укрепление, ще изпратите старши офицери като сър Хоуп с преводачи, за да уговорят условията по предаване. Няма да се налага да превземате със сила повече от две крепости. Останалите ще се предадат напълно невредими.
- Планът му е абсурден, лорд Елгин - изстена сър Хоуп. - Настоявам да обсъдим това насаме. Този човек може да е шпионин. Може да ни води в капан.
Лорд Елгин повдигна черна вежда към Рандъл.
- Защо трябва да сме хвърлили котва в четири и трийсет? - попита той. Тази част от плана му изглеждаше безсмислена.
- Приближава буря - уверено отвърна Рандъл. - Трябва да сме хвърлили котва, в противен случай ще изгубим корабите.
Всички осем мъже на мостика, без да се брои Рандъл, погледнаха към западния хоризонт. Високият купол на азиатското небе беше лазурносин с изключение на някой и друг перест облак високо горе.
- Това е нелепо! - промърмори под нос сър Хоуп.
- Отивам в каютата си да си почина - каза Рандъл. - Довечера няма да е лесно да се заспи. - Той се обърна към капитана на „Свирепи”. - Съветвам ви да увеличите скоростта, капитане. Наистина приближава буря. - След това се обърна към лорд Елгин. - Войниците ви ще де- баркират утре сутринта при проливен дъжд. Погрижете се да са подготвени.
Без да каже нито дума повече, той излезе през плъзгащата се врата. Вятърът нахлу на мостика, после вратата се затвори и въздухът отново стана неподвижен.
- Не приближава никаква буря! - изтърси сър Хоуп. - Вижте небето! Онзи кули е долен измамник, няма друг начин. А вие му позволявате да ни вкара в капан.
Елгин потупа с показалец долната си устна.
- Оказа се прав за Далиен, нали?
- Явно има някакви вътрешни източници, които са му докладвали разположението на отбраната на Цин. Това е обяснимо. Но това... това... положение е абсурдно! Силите на кралица Виктория да бъдат водени от някакъв си китаец! Не биваше да позволявате подобна обида. Британската империя владее света, лорд Елгин. И ще продължава да го прави още хиляда години!
Лох извади бинокъл и се загледа в ясния хоризонт.
- Сър Хоуп е прав. Как е възможно да предсказва времето?
Лорд Елгин не отстъпи.
- Капитане, увеличете скоростта и изведете флота в по-плитки води. Ако господин Чен е прав, бурята ще ни настигне скоро. Ако не, значи е лъжец и самохвалко. Окаже ли се така, ще изпита с пълна сила гнева на Нейно Величество. Но дотогава ще правим онова, което ни казва. Разбрахте ли ме? И от сега нататък всички ще го наричате „господин Чен“, а не кули или китаец.
