На мостика на „Свирепи“ имаше други шестима мъже - капитанът на кораба Джон Уедърол, Хенри Лох и четирима моряци от по-нисш ранг, които тихомълком се занимаваха със задачите си.
- Флотът трябва да се движи по-бързо - направо каза Рандъл. - В противен случай плановете ни ще се провалят.
Лорд Елгин поведе Рандъл към масата с картите.
- Да, тъкмо това обсъждахме - замислено каза той. - Сър Хоуп предлагаше алтернативен план за действие.
Сър Хоуп прочисти гърлото си, откъсна поглед от сините очи на Рандъл и посочи документа.
- Имаме късмет и трябва да се възползваме от пълнолунието. Ще предприемем фронтална атака срещу трите укрепления на северния бряг на реката, като влезем в устието по време на прилива утре по пладне. С артилерийското си преимущество ще пометем външната защита на Цин. След залез слънце ще атакуваме под прикритието на тъмнината. - Британската му самоувереност беше непоклатима. - До сутринта ще сме пропъдили мерзавците по хълмовете и ще сме избили онези, които са останали да се съпротивяват. Когато видят внушителния ни флот, направо ще се напикаят от страх.
Лорд Елгин внимателно наблюдаваше китайския си съветник.
- Какво мислите за плана? - попита той.
Рандъл поклати глава.
- Ще бъде пълна катастрофа.
Настъпи напрегната тишина. Когато сър Хоуп заговори отново, яростта открито преливаше през съвършения му английски акцент.
- Имаме огнево превъзходство. Това е най-могъщата бойна сила, мобилизирана някога в тази част на света. Не можем да бъдем спрени и потопени, каквото и да става.
- След като приливът свърши - отвърна Рандъл, - корабите ще се окажат в капан от другата страна на тинята и ще бъдат елиминирани един по един, без да могат да се измъкнат. Сега крепостите Дагу се командват от Сенге Ринчен, генерале. Той е блокирал горното течение на реката с огромни кнехти и плаващи бамбукови баражи, свързани с дълги вериги. Ринчен ви е приготвил капан и вие плавате право към него.
- Дори да е така, оръдията им не са достатъчно мощни, за да потопят брониран боен кораб като този - каза сър Хоуп.
- Те разполагат с трийсет и две фунтови руски оръдия, способни да потопят корабите ви - дори този - с лекота. - Рандъл знаеше, че трябва да бъде по-тактичен, но абсолютната арогантност на тези хора го бе изкарала от търпение. С познаването на бъдещето - стига тези британски глупаци да се вслушваха - англо-френската флотилия наистина беше най-несломимата сила във вселената. - Не бъдете толкова арогантен, сър Хоуп. Цената на самоувереността ви може да се окаже твърде висока.
Лицето на сър Хоуп почервеня от гняв.
- Как смеете да ми противоречите... - Оскърбителната дума кули11 едва не изскочи от устните му, но вечният дипломат лорд Елгин се намеси навреме.
- Успокойте се, сър Хоуп. - Той се обърна отново към Рандъл. - Откъде сте толкова сигурен в това, господин Чен?
Рандъл запази пълно самообладание.
- Нима досега да не съм бил прав за всичко, лорд Елгин? Нима не бях прав за разположението и броя на войските при Далиен?- Той погледна Елгин право в очите. - Тук съм просто, за да ви попреча да правите грешки. Брат ви Фредерик Брус и адмирал Дженингс вече подцениха тези крепости. Прав съм, нали? Преди по-малко от година, с ужасни последици за британския флот. Опитаха фронтална атака, в резултат на която четиристотин трийсет и четирима ваши войници бяха убити и изгубихте четири кораба. Десантната част бе избита до крак. Ако не беше навременната намеса на комодор Тантал и американците, жертвите щяха да бъдат още повече.
- Сега флотът ни е много по-мощен - пренебрежително се обади сър Хоуп. - И с много по-добре бронирани кораби.
- Без напътствията ми ще дадете безброй жертви и ще бъдат потопени още съдове - отвърна Рандъл. - Давам си сметка, че войската ви вече е била тук, лорд Елгин. Преди четири години. Цин няма да вдигнат бяло знаме и да се предадат, както направиха тогава. Ще се бият, както сториха и когато брат ви така глупаво подцени силата им. Цин вкусиха победата и няма да я забравят лесно, независимо колко голяма е армадата ви.
Лорд Елгин скръсти ръце на гърдите си и се загледа в невъзмутимия си китайски съветник. Мразеше някой да говори лошо за по-младия му брат Фредерик, но въпреки това не отвърна. Фредерик наистина беше действал арогантно и кариерата и репутацията му завинаги щяха да носят белезите на онова поражение.
- Настоявам да обсъдим въпроса насаме! - настоя сър Хоуп с все така зачервено лице.
Лорд Елгин продължи да гледа Чен.
- Какво предлагате да направим? - попита той и прехапа език, за да е сигурен, че изражението му не е издало нищо.
Рандъл пристъпи към масата и избута сър Хоуп настрани. Той взе шлема на генерала и небрежно го подаде на Лох, без дори да го погледне. После заби показалец в хартията.
