- Казахте, че на човек, който не иска нищо, не може да се има доверие. - Рандъл кимна. - Снощи показах, че в мен има много страст. Но това не е всичко, заради което съм тук. Дойдох като човек, който трябва да гарантира, че управлението на Цин ще продължи. Тук съм като воин и тактик, който ще изпълни заповедите ви. Трябва да ми се доверите за това. Длъжен съм да постигна целта си, преди да напусна това място.
Лицето на Цъ Си остана безизразно.
- Снощи доловихте какво премина между нас - каза Рандъл. - Нещо повече от просто мъж, насилващ жена. Между нас има нещо, което дори аз не разбирам напълно. Ще го нарека вярност. Знаете, че не съм луд, за да ви нараня или измамя. И сега го знаете още по-добре. Затова ще заръчате на принц Кун да направи точно каквото поисках. Междувременно аз ще посетя Хари Паркс, за да поговорим какво трябва да направи той, ако иска да остане жив.
- Май нямам друг избор - отвърна Цъ Си. - Дойдохте тук в момент на най-голяма безпомощност. Установихте контрол върху мен, а изглежда и върху защитата на града.
- И няма да ви разочаровам.
Цъ Си се поклони пред Рандъл.
- Преди да напуснем тази зала, която е била любимата на могъщия Канси, дядото на могъщия Циенлун, трябва да кажа нещо. Това, че ме взехте снощи, беше военна плячка. Наясно съм, че един мъж взема каквото може, когато силата е у него. И двамата знаем, че ролята на императрицата е да служи на първо място на Драконовия трон и едва тогава на съпруга си. Това са неща, които разбирам добре. Но искам и ти да разбереш нещо, синеоки. От тук нататък ще стоиш далеч от мен. Няма да бъда твоя, каквото и да си мислиш. И ще се съпротивявам до последния си дъх, за да не ме докоснеш никога вече.
Пекин, Китай
Забраненият град
Градината на Циенлун
26 септември 1860 г.
10:27 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 207
Прелъстяването на Рандъл Чен се бе оказало по-лесно, отколкото си беше представяла. В резултат синеокият беше като маджун в ръцете ѝ, толкова много съжаляваше за собственото си поведение. Цъ Си бе изиграла ролята си съвършено, но все още ѝ предстоеше много работа. Оставаше си загадка защо този мъж с невероятни способности е дошъл да ѝ помогне, но тя знаеше, че след време и прилагайки любовните си умения, ще научи тайните на миналото му и така ще разкрие истинските му мотиви.
Цъ Си нито за миг не изключи възможността Рандъл Чен да е британски шпионин. Но с всяко следващо разменено изречение тя усещаше, че шансовете лорд Елгин да го контролира стават все по-малки и по-малки. Синеокият беше красив мъж, опитен воин и талантлив тактик. И като че ли имаше скрупули - макар че, за нейно щастие, те можеха да бъдат пречупени ог уменията ѝ. Наред с изумителната му способност да предсказва бъдещето, изглеждаше малко вероятно арогантният глупак лорд Елгин да има възможността или коварството да контролира подобно животно.
От друга страна, Цъ Си виждаше себе си като притежателка на таланта да овладее това прекрасно и в същото време опасно създание за свои цели. На своя страна имаше силите на жена - а те нямаха и никога не бяха имали равни на себе си. Тя самата беше живо доказателство на този факт - наложница, издигнала се до най-влиятелната жена на света.
И в същото време Цъ Си се предупреждаваше да не бъде прекалено самоуверена. Трябваше да се подготви и за предателство, както правеше винаги, и да разпредели залозите си навсякъде, ако нещата случайно се окажат не такива, каквито изглеждат.
Тя прекоси централния мост над виещия се ров на път за Залата на мирното дълголетие. Извитият мост бе построен от бял мрамор, с два дебели стълба във формата на глави на чилини в двата края. Императрицата не бързаше и поспря на най-високата точка, за да погледне отражението си в спокойната, гладка като стъкло вода. Срещата ѝ с принц Кун беше в единайсет часа и Цъ Си бе доста подранила, както винаги. Беше абсолютно задължително да си осигурява време да мисли, когато е под напрежение. Това беше голямата грешка на повечето хора, когато под краката им се готви да лумне пожар.
В безумния си стремеж да поправят положението те нямаха време да мислят.
Западният дворец отново беше отворен за евнусите и слугите да почистят и да подредят. Цъ Си беше инструктирала Рандъл да не говори с никого, за да не чуят дълбокия му глас. Той имаше почти пълен достъп навсякъде с изключение на трите Зали на хармонията, които бяха най-важните постройки в Забранения град. Появата му там щеше да привлече внимание, тъй като беше много рядко воин евнух да посещава тези места. Освен това Цъ Си беше дала на Рандъл къс меч, който той трябваше да носи на гръб, подобно на всички други воини евнуси. Нямаше друг избор, освен да му даде оръжието, но съдейки по майсторството му в бойните изкуства, синеокият беше съвършен убиец и без меч, така че рискът не беше много по-голям.
