- Андре вече знае. Дейвин ще научи скоро. Не съм сигурен кой друг е замесен, но важното е, че разполагаме с пълната подкрепа на Джаспър.
- Значи двамата с Джаспър сте се разбрали? Това трябва да е световна новина номер едно.
- Това показва, че
Рандъл вече изглеждаше по-спокоен и Уилсън остави мълчанието да увисне във въздуха за около минута, преди да премине към следващата тема.
- Нали си даваш сметка, че когато ти се наложи да имаш вземане-даване с Цъ Си, тя може да се опита да те съблазни?
Рандъл се върна в настоящето.
- Това казват бележките към мисията.
- Трябва да се поучиш от опита си снощи, Рандъл. Историята показва, че едно от най-големите умения на Цъ Си е било да прелъстява мъжете, когато иска нещо от тях. Знам, че казвам очевидното, но трябва да внимаваш през цялото време. Особено когато си в компанията на императрицата. От всичко, което съм чел за нея, тя е изключителна жена с изключителни амбиции. Трябва да се подготвиш за онова, което може да ти предложи. И трябва да останеш съсредоточен върху задачата си. Когато я срещнеш, мисията ти ще бъде почти приключила. Трябва да се оглеждаш за светлината в края на тунела и да не се отклоняваш.
Рандъл прехапа устна.
- Разбирам.
- Ще се наложи да използваш цялата си подготовка, Рандъл - всичко, което си научил за силата, въздържането и съпротивата. Справянето с императрицата на Западния дворец ще бъде най-трудната ти задача.
Рандъл пое дълбоко дъх.
- Не се безпокой, Уилсън. Ще се справя. И наистина научих нещо снощи. Странно, но сякаш всичко, което се случи с Клодия, сякаш не е било случайно.
- Съвпаденията са хубаво нещо - рече Уилсън. - Най-общо означават, че си на прав път. - Той погледна таблета си. - Хайде да идем да хапнем нещо.
- Не съм особено гладен - отвърна Рандъл.
Уилсън го издърпа от стола.
- Трябва да си здрав, това е приоритет номер едно. Здрава храна, здраво тяло.
- Позволи ми да полюбопитствам, Уилсън. Снощи защо не отведе Лapa със себе си? Личеше си, че го иска.
Образът на Минерва изникна в съзнанието на Уилсън и той се помъчи да го пропъди.
- Честно казано, не беше мой тип.
- Как може да не е твой тип? Та тя е прекрасна и несъмнено беше готова на всичко, за да те направи щастлив.
Уилсън натисна копчето на асансьора.
- Наречи ме луд, но просто не ми се струваше редно. Тези момичета изпълняват някаква своя мисия, без да зная каква е. Просто не исках да бъда част от нея. - Той побърза да смени темата. - Ако Лъ Дан знаеше какво ти предстои и ако можеше да му кажеш истината за това, което става, какво според теб щеше да те посъветва?
Двамата влязоха в асансьора.
- Вече си мислих за това - отвърна Рандъл, като се взираше напред. - Щеше да каже нещо от рода на: „Пътуването ти се символизира от пътя под краката ти. С всяка крачка той те отблъсква, но не гледай на това като на съпротива срещу целта ти. Пътят просто си върши работата”.
Стомахът на Уилсън изведнъж се сви. Не беше сигурен дали заради спускането на асансьора, или от чутото. Но така или иначе, мисия Ездра се намираше в много добри ръце.
Пекин, Китай
Забраненият град
Дворецът на съсредоточената красота
26 септември 1860 г.
07:27 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 207
Огромният огън беше почти догорял, само оранжевите въглени показваха някакви признаци на живот. В резултат огромното помещение бе доста хладно и студът започваше да хапе през дългите часове на нощта.
Веднага щом се събуди, Рандъл беше разтърсен от чувство за вина заради стореното. Рязко се надигна и впери поглед в огромното пусто помещение, след което се обърна към измачканите чаршафи, върху които беше лежало голото тяло на Цъ Си.
Странно, но почти изпадна в паника при мисълта, че е сам, и заради онова, което бе сторил. Изведнъж нещо стегна гърдите му и му стана трудно да диша. Беше нарушил всички правила, за които се бяха разбрали с Уилсън. Случилото се снощи беше като кошмар, пълен провал от страна на Рандъл и за момент той се замоли да се събуди от грешките си и да разбере, че действията му са били просто щуротия на подсъзнанието му. Но в същото време вече знаеше, че извършените грехове ще си останат завинаги с него.
