Poslednata imperatrica полностью

-      Не бих се качил в стар самолет дори да ми пред­лагат всички пари на света. - Той огледа машината, ся­каш бе най-жалкото устройство, което е виждал някога. - И съдейки по пораженията в края на онова крило, вие също не би трябвало да го правите. Какво ще кажете, господин Чен?

Рандъл кимна.

-      Предпочитам да извървя хиляда километра, откол­кото отново да се кача във витлов самолет с Уилсън.

-      А доверявате ли му се достатъчно като помощник в мисия Ездра? - попита Г. М.

-      Да, Г. М., Уилсън знае повече от всеки друг какво е да те прехвърлят. В това отношение му вярвам напълно.

Настъпи кратко мълчание. Г. М. се взираше изпита­телно в Рандъл.

-      Предполагам, че това е единственото, което е от значение. - Той се обърна към Уилсън. - Доволен ли сте от подготовката на Рандъл?

-      Да, при това много - отвърна Уилсън.

-      Още колко време остава до прехвърлянето му?

Това беше въпросът, който Уилсън се надяваше да не чуе.

-      Четири седмици и един ден - отговори той.

-      Много повече от онова, с което разполагахте вие, нали, господин Даулинг?

- Да, Г. М. При мен беше препускане на всяка крачка.

-      Хубаво е, че никога вече няма да поставим един Надзирател в подобна ситуация. Тези мисии са твърде важни, за да се бърза. - Старецът задържа за момент погледа си върху Уилсън. - Защо според вас съм дошъл в Кресънт Сити?

-      Мислите, че съм забравил уговорката ни - направо каза Уилсън.

В очите на Г. М. проблеснаха искри.

-      Забравихте ли я?

-      Не, не съм.

-      Искането ми подлагано ли е на обсъждане?

-      Огледах какво трябва да се направи - каза Уилсън.

-      Резултатът задоволителен ли е?

-      Както вече казах, Г. М., да се уцели подходящият момент е жизненоважно.

Г. М. почука с палец по дръжката от слонова кост на бастуна си, а изражението му издаваше различните сценарии, които минаваха през главата му. Уилсън си спомни последния път, когато бе почуквал по този на­чин по дръжката - точно преди да сподели, че умира.

Ако действията му бяха последователни, канеше се да каже нещо важно.

Г. М. се обърна към Минерва.

-      Бихте ли ни оставили за момент, моля?

Щом отпращаше Минерва, шансовете да говори за еликсира на живота се умножаваха хилядократно. Уилсън бързо пристъпи към стареца и прошепна в ухото му:

-      Трябва да ме оставите аз да кажа на Рандъл - рече той с цялото спокойствие, на което беше спосо­бен в момента. - Тази стратегия ще доведе до най-добър резултат.

Г. М. изчака Минерва да отвори чадъра си и да излезе на проливния дъжд.

- Аз решавам какво и кога ще се казва - тихо отвърна той.

-      Не бива да говорим тук - прошепна Уилсън. - Тряб­ва да имате предвид, че Минерва е човек на Джаспър.

-      И какво от това?

-      Не исках да го казвам досега, но подозирам, че Джаспър е наясно с намеренията ви и се опитва да осу­ети опитите ви за намиране на лекарство.

За момент Г. М. погледна към Минерва, която стоеше на проливния дъжд, после отново се обърна към Уил­сън,

-      Сигурен ли сте в това? - Думите му се чуваха трудно от тропота на дъжда по покрива.

-      Джаспър и Минерва задаваха въпроси, които ме на­караха да стигна до това заключение. Боя се, че Джас­пър е научил за плановете ви и че ще се противопостави изобщо на мисията.

Минаха няколко секунди, след което Г. М. най-неочаквано се усмихна.

-      Сигурно си мислите, че трябва да съм раздразнен от Джаспър и от онова момиче там - каза той, сочейки с бастуна си към Минерва. - Джаспър постъпва така, както смята за правилно, и се гордея с него заради това. Аз го научих да бъде безмилостен и безкомпромисен, когато става въпрос за интереса на компанията, и той смята, че я защитава. В известен смисъл съм малко разочарован като негов роднина, но разочарованието ми е незначително в сравнение с гордостта ми от него.

-      Трябва да ме оставите аз да кажа на Рандъл - пов­тори Уилсън така, че Рандъл да не може да го чуе. - Аз ще говоря с него, щом настъпи подходящият момент. И когато съм сигурен, че разговорът ни ще остане на че­тири очи.

Г. М. дръпна Уилсън три стъпки настрани и се обър­на към Рандъл.

-      Ще ви дам един съвет, млади момко, стига да поз­волите.

Сърцето на Уилсън се разтуптя, докато чакаше след­ващите думи на стареца.

-      Никога не забравяйте, че тази мисия може да продължи само ако имате моята подкрепа - каза Г. М. - Двамата с Джаспър ви избрахме за мисия Ездра, но лоялността ви трябва да бъде изцяло към мен, гос­подин Чен. Има нещо, което трябва да направите за мен в миналото - и то не подлежи на обсъждане. Аз командвам и ще бъдете така добър да го запомните. - Г. М. направи пауза. - Трябва да слушате Уилсън през цялото време и да правите онова, което ви казва. Разбирате ли?

- Да, Г. М. - отвърна Рандъл.

-      Господин Даулинг, моля да дойдете при мен следва­щия вторник. Тогава ще обсъдим нашите планове. - Бионичните шини на Г. М. засъскаха, когато той се раздви­жи. - Виждам, че сте поставили на първо място моите интереси, господин Даулинг, за което съм ви много при­знателен. Днес бе един много показателен ден.