- Юан Мин Юан е най-изящното място на света - каза тя. - Там има три европейски двореца, по-фини и по-величествени от онези в самата Европа.
- Не мога да гарантирам защитата на Юан Мин Юан - каза Рандъл. - Да се надяваме, че лорд Елгин и Хари Паркс ще видят прелестта на създадения от Циенлун свят и ще го оставят непокътнат, като само откраднат това-онова.
- Трябва да направиш нещо повече, отколкото да чакаш съжалението им! - озъби се Цъ Си. - Те нахлуха в тези земи и сега се готвят да осквернят едно от най-големите съкровища на Средното царство!
Рандъл се взираше в яростните очи на императрицата - бяха хладни и кафяви като шоколад, а в същото време горяха враждебно.
- Нищо не мога да направя - отвърна накрая той.
Цъ Си яростно тръгна към огнището, а сянката ѝ се разтегли по полирания под и по стената откъм Императорските градини.
- Трябва да има начин!
- Какво има там? - попита Рандъл и посочи червения плик, който Цъ Си носеше от самото си идване.
Тя не се обърна към него, а само протегна ръка. Пликът се очерта на фона на пламъците.
- Още едно нареждане за екзекутирането на Хари Паркс и хората му. Пристигна само четвърт час след като те напуснаха Пекин. - Цъ Си се обърна и погледна Рандъл. - Явно стратегията ти да освободиш пленниците преди пристигането на писмото се оказа пълен успех. Но се боя, че в успеха допуснахме грешка. Изгубихме разменната монета.
- С пристигането на писмото така или иначе щяхме да изгубим разменната монета - посочи Рандъл. - Ако пленниците бяха екзекутирани, съюзниците щяха да отговорят така свирепо, че би било невъзможно да ги удържим. Тогава целта им нямаше да е Летният дворец, а самият Забранен град.
Цъ Си стоеше абсолютно неподвижно, сякаш изваяна от камък, величествена и прекрасна.
- Трябва да има нещо, което да направиш - с треперещ глас каза тя. И в следващия момент решимостта ѝ сякаш се стопи напълно и тя захлипа.
Рандъл я прегърна през раменете. Чуваше тъгата ѝ и усещаше лекото повдигане на гърдите ѝ, но това събуди повече влечението му към нея, отколкото някоя друга емоционална струна.
Цъ Си се обърна в обятията му като змиорка, въртяща се в ръцете на рибар.
- Трябва да има нещо, което да направим, нали?
Рандъл се взираше в красивото ѝ тъжно лице и усети как куражът му се засилва.
- Рискуваме много, ако реагираме на придвижването на червените дяволи към Юан Мин Юан.
Цъ Си облегна глава в копринената му туника, като в същото време го прегърна през кръста.
- Ти си герой, който знае много за бъдещето. Сигурна съм, че можеш да ги спреш. Червените дяволи се страхуват от теб. Страхуват се от силата ти.
- Не можем да си позволим още една загуба на бойното поле. Това със сигурност ще оголи напълно Забранения град.
Цъ Си разкопча колана на Рандъл и плъзна длани по кожата му. В отговор той неволно изстена.
- Трябва да защитим Юан Мин Юан - прошепна тя.
Рандъл осъзна, че има само една възможност. Щеше да се наложи да препусне към Летния дворец сам и да пристигне преди основните сили на съюзниците.
Цъ Си разтвори дрехата му и устните ѝ докоснаха голите му гърди.
- Ще направя всичко, за да го спася. Всичко - тихо рече тя.
Ако искаше да успее да спре лорд Елгин, Рандъл трябваше да отправи предупреждение, оплискано в кръв - в края на краищата, това бе единственото, което червените дяволи наистина разбираха. Цъ Си прокара език по голата кожа на корема му и от Рандъл отново се изтръгна неволен стон.
- Мога да спася Летния дворец - каза той, като дишаше на пресекулки.
Цъ Си обхвана с длани задника му.
- Зная, че можеш - отвърна тя. - Но ще бъдеш ли в безопасност? Не искам да те излагам на риск.
- Нищо няма да ми се случи - отвърна той.
Цъ Си се отпусна на колене пред огъня и свали панталоните на Рандъл, които се свлякоха на пода. Дланите ѝ се плъзнаха по голите му бедра. Тя вдигна глава и го погледна за момент.
- Имаш много неща, за които да се бориш - рече тя. - Удоволствието, което ще ти дам сега, е само смътна представа за невъобразимото блаженство, до което ще те докарвам от тук нататък, ако успееш да спасиш най-любимото ми място на света.
Калифорния, Америка
42 км южно от Кресънт Сити
25 юли 2084 г.
16:27 ч. местно време
3 дни преди началотона мисия Ездра
Аленият „Бийч Барън“ се спусна под тъмните облаци, които бяха дошли от север много по-бързо, отколкото бе очаквал Уилсън. Яркото слънце, осветявало кабината преди секунди, изчезна и целият самолет сякаш потръпна в отговор.
Уилсън свали слънчевите си очила и ги прибра в страничния джоб на седалката. Управляваше стария си двумоторен витлов самолет, побиращ шестима души. Рандъл Чен седеше до него. Бяха излезли да полетят над Националния парк „Редууд" и се намираха във въздуха от малко повече от час. Уилсън беше решил, че няма да е зле да измъкне Рандъл от симулатора и подготовката този следобед. Една въздушна разходка изглеждаше идеален начин да се разсее от заниманията.
