Писъци на хора и животни изпълниха въздуха от всички страни, примесени със звън на метал в метал. Коне цвилеха, докато се нанизваха върху стоманата, тежките им тела смазваха мъжете под себе си подобно на гигантски юмруци, стоварващи се от небето.
Кръв се лееше от безброй рани, дъждът я отмиваше и я събираше на червени локви в калта. Въпреки това британските войници удържаха строя срещу свирепата атака.
Изведнъж някъде в далечината проехтя тръба и татарите се оттеглиха.
Целта на Сенге Ринчен беше пълно надмощие над британската Втора дивизия и той я беше постигнал. Колкото повече хора останеха живи, за да разкажат за поражението от могъщите татарски сили, толкова по-добре.
Само за две минути конниците на Сенге Ринчен изчезнаха във високите тръстики като сенки в нощта. Това бе съвършената засада - търпението му се беше изплатило предостатъчно.
Сър Хоуп Грант се качи на коня си и огледа ужасните сцени на клане около себе си. Повече от сто от хората му бяха ранени, а други сто никога вече нямаше да видят семействата си или Великобритания. Дори конят му беше одраскан от стрела непосредствено под гривата. Той се вгледа в лицата на хората си - бледи и с пречупен дух. В този момент кавалеристите на Пробин най-сетне успяха да се върнат абсолютно невредими през калта до основната част. Конете им бяха останали без сили, на устата и кожата им беше избила пяна. Сякаш за да добавят и оскърбление към раните, татарите бяха изчезнали в блатата, преди да успеят да стигнат до тях.
Като се изключат ездачите и конете, хвърлили се срещу стената от щикове, противниците не бяха дали нито една жертва. Това бе най-лошото поражение, което можеше да се случи. Всеки британски войник в калта вече беше видял с очите си храбростта и решимостта на Цин.
Сър Хоуп беше влязъл в капан и вината за това бе изцяло негова. Не беше оправдал надеждите на лорд Елгин и кралица Виктория. Заради действията му бойният дух на армията му щеше да пострада. В крайна сметка тази битка щеше да струва много повече животи от изгубените в този ден. Британското превъзходство сякаш се беше стопило, а заедно с него и самоувереността на войската.
Крайбрежието на Пей Тан
13 км северно от крепостите Дагу,
Китай
7 август 1860 г.
18:30 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 157
Дори два дни по-късно Рандъл Чен все още беше бесен, че сър Хоуп Грант не се бе подчинил на пряка заповед и бе повел Втора дивизия към Дагу. Разбира се, следваше да се очаква, че Сенге Ринчен ще издебне хората на сър Хоуп. Цялата ситуация обаче демонстрира пълната арогантност на британците. Те вярваха, че по-доброто им обучение, въоръжение и тактика ще им осигурят победата. И въпреки това се сблъскаха с горчивата истина. Сенге Ринчен беше роден воин и опитен генерал. Никой противник не биваше да го подценява, защото рискуваше да плати огромна цена. Монголският водач използваше терена и численото си превъзходство при всяка възможност и съдейки по победата му, той разбираше британските оръжия и тактика толкова добре, колкото и сър Хоуп.
Победата на Цин наистина се оказа решителен удар. Тя означаваше, че от тук нататък Рандъл трябва да надзирава подготовката за битката още по-изкъсо. Планът му беше да изчака още най-малко десет дни, докато времето се оправи. Така условията щяха да са идеални за артилерията. Още една тактическа грешка или неправилна преценка, и войната щеше да се проточи много месеци. Време бе да действа консервативно и да се погрижи събитията да се върнат отново в релси. Въпреки неуспеха Рандъл знаеше, че трябва да запази увереност.
Сър Хоуп изкуцука през голямата каюта на лорд Елгин на борда на „Свирепи” и си наля още един коняк. Въпреки че вятърът беше спрял и изумруденото море бе абсолютно равно, проливният дъжд продължаваше да трополи по люковете.
- Разбрах, че правя гадна грешка, веднага щом пратих Пробин срещу онази отделила се колона - замърмори сър Хоуп. - Мръсни татарски копелета!
- Направихте най-голямата си грешка в момента, в който излязохте от лагера - отвърна Рандъл.
Лорд Елгин надигна тежкото си туловище от стола и се помъкна към двете кристални гарафи. Лицето му лъщеше от пот.
- Трябва да си вземем поука от станалото - замислено рече той. Кристалът звънна, когато напълни три четвърти от обема на баварската си чаша и отпи голяма глътка.
За да скрие раздразнението си, Рандъл разкопча раираното си сако и извади джобния си часовник за верижката. Отвори го, погледна колко е часът и рязко затвори капака.
- Имате късмет, че Ринчен не ви е избил до крак - безцеремонно заяви той.
- Не се страхувам да умра с хората си! - избухна сър Хоуп и стовари чашата си върху махагоновата маса. Кристалното столче се счупи. - Ако онези китайски бандити искат битка, дошли са на подходящото място! Ще се изправя лично срещу кучите синове със сабя в ръка, начело на войската си!
- Никой не поставя под въпрос храбростта ви, сър Хоуп - обяви Елгин.
