Уилсън гледаше как сър Клод и френските войници бързо се спускат по стълбите и спринтират през територията на посолството. Отвън вълна боксьори се втурна към портата; белите им костюми и червените кърпи на главите представляваха пъстра гледка, докато се носеха през пепелищата на италианското посолство с мачете и копия в ръка и крещяха с пълно гърло. Отново проехтяха оръдейни изстрели и Уилсън видя димните следи на още картечни снаряди, понесли се към посолствата.
Той продължи да стои, изпълнен с гняв и ярост от положението. Толкова много мъже, жени и деца щяха да умрат за нищо.
Един снаряд с неправилна форма полетя на зигзаг и Уилсън го загледа внимателно как се носи най-общо в негова посока. Внезапно горящото гюле експлодира във въздуха с ослепителен блясък и горещата ударна вълна го зашлеви през лицето и гърдите и го катапултира от високата четири и половина метра стена.
В този кратък момент Уилсън си спомни как стои в транспортната капсула, а членовете на Меркуриевия екип го гледат зад бронираното стъкло. Джаспър и Минерва също бяха там. Г. М. видимо отсъстваше, явно беше твърде слаб, за да дойде.
Уилсън бе изчакал почти шест седмици, преди да бъде прехвърлен. През това време учеше с Лъ Дан, медитираше и тренираше, докато не стана сигурен, че е готов. Опасенията му в транспортната капсула бяха по-големи при второто прехвърляне - знаеше много добре какво ще изпита, когато лазерите се включат. Болката беше мъчителна, но в същото време перверзно приятна, тъй като знаеше, че напуска този еднообразен и мъчителен живот. След това дойде чувството, че е размазан през времето, преди внезапно да бъде събран отново и пресъздаден сред свръхнагорещен дим и огън сред руините на Мачу Пикчу.
Уилсън полетя от четири и половина метра и падна по гръб на земята. Ударът изкара въздуха от дробовете му и той отново дойде на себе си, мъчейки се да си поеме дъх. Сякаш всяка кост на гръдния му кош беше счупена от тежкото приземяване и гърлото му се свиваше в спазми, докато отчаяно се бореше за глътка въздух.
Джордж Морисън моментално се озова до него и се помъчи да прецени дали е жив или мъртъв. Лицето на Уилсън беше обгорено и дрехите му още тлееха. Морисън му говореше нещо, но той не чуваше нито дума.
- Активирай Славей - прошепна той и нервната му система се рестартира. Влудяващата болка моментално изчезна и дишането му се нормализира; звуците на битката отново зазвучаха в ушите му. Той се обърна на една страна и се опита да стане, но Морисън го задържа.
- Остани така! - уплашено рече той. - Извиках носилка.
Уилсън избута ръката му.
- Не ми трябва носилка - изсумтя той и бавно седна. Погледът му се плъзна нагоре по високата стена. - Е, мътните да ме вземат - рече после. - Доста дълъг полет.
Изправи се предпазливо на крака, чувствайки се леко замаян.
- Как е възможно да оцелееш след подобно нещо? - промълви шокираният Морисън, подхвана Уилсън и му помогна да пресече откритото пространство.
Секунди по-късно боксьорите разбиха портата и се втурнаха с крясъци към френското посолство. Тълпата насочи цялото си безумие към трупа на един френски войник, лежащ недалеч от входа. В истерията си множеството накълца останките на мъртвеца на парченца със своите копия и мачете, пръскайки кръв навсякъде.
Стрелковите взводове на съюзниците бяха готови по стените на германското посолство и при главната порта, ако боксьорите случайно успеят да проникнат през тях. Първият залп проехтя над главите на Уилсън и Морисън, докато двамата тичаха към укритието. Първата редица боксьори падна, но останалите продължаваха да напредват със стотици. Вторият залп последва миг по-късно и още петдесет мъртви или ранени боксьори се строполиха на земята.
Морисън издърпа Уилсън през портата и тежките бронирани врати се затвориха зад тях. Стотици китайски християни бързо се заеха да издигат зид от тухли и хоросан, за да подсилят входа срещу картечна атака.
Морисън внимателно помогна на Уилсън да седне до стената и огледа изгарянията по лицето му.
- Как така оцеля? - отново попита той. - Само експлозията беше достатъчна да те убие.
Уилсън облегна глава на стената.
- Беше по-зле, отколкото изглеждаше.
- Изглеждаше
Уилсън се усмихна насила.
- Значи съм копеле с късмет, а?
- Можеш да го кажеш отново.
- Погрижи се да не оставаме без муниции, Джордж. Може да се случи много лесно - каза Уилсън и затвори очи. - Кажи на сър Клод непрекъснато да си отварят очите на четири. Да не се прахосва нито един патрон.
- Добре ли ще бъдеш тук? - попита Морисън. Уилсън несигурно вдигна палци.
- Дай ми няколко минути и ще стана като нов.
Пекин, Китай
Татарският град
Руско посолство
11:04 ч. местно време
10 юли 1900 г.
