Poslednata imperatrica полностью

Цъ Си стоеше на дебел копринен килим с електри- ковосин цвят, извезан със символите на Цин, върху който бяха разположени три удобни кресла и огромно издигнато легло. Явно Рандъл и неговата императрица бяха преместили квартирата си в най-важната сграда. В другия край на залата имаше три гигантски огледала, разположени като три страни на деветметров квадрат. Имаше и множество алени маси, подредени в полукръг, върху които бяха разхвърляни свитъци, описващи ходо­вете на боксьорите и имперските части.

-      Ти беше пратен тук като Надзирател - каза Уилсън. - А не като спасител на Китай. Като съветник, нищо дру­го. Ние сме странични наблюдатели на събитията, знаеш го! Ти открадна от Дървото на живота и доведе тази стра­на до война. На това трябва да се сложи край, приятелю.

Рандъл започна да се смее, сякаш на себе си.

-      Аз съм Първият боксьор... Учителя... Водач на на­рода си и съвладетел на Цин. Виж ме, Уилсън. Аз съм император!

-      Твоите действия водят Китай към бездната!

-      Моите боксьори са неуязвими за сабите и куршу­мите на чуждоземните дяволи! И заедно ще прогоним завинаги злите нашественици от страната и отново ще възстановим господството на Цин. И подозирам, че ако не беше тук, вече щяхме да сме успели.

-      Видях как боксьорите ти умират с хиляди, Рандъл. Определено не са неуязвими. Как можеш да стоиш и да позволяваш това да се случва?

-      Те умират, защото не вярват достатъчно в силите си.

-      Те умират, защото нямат мъзгата от Дървото на жи­вота! - възкликна изгубилият търпение Уилсън.

-      Ти имаш същите очи - обяви Цъ Си на перфектен английски, като в същото време се носеше плавно по огромния килим. Изглеждаше истински заинтригувана. - Да... с абсолютно същия цвят.

-      Стой на място! - предупреди я Уилсън.

-      И като че ли знаеш за Дървото на живота? Рандъл ми каза, че само той и аз притежаваме това огромно позна­ние и че никой друг човек няма представа за тайните му.

-      Кажи ѝ да се дръпне - обърна се Уилсън към Рандъл.

-      Дръпни се - с равен глас нареди Рандъл.

Цъ Си спря в подножието на Драконовия трон, без да откъсва поглед от госта им.

-      И за бъдещето ли знаеш? - Когато не получи отго­вор, челото ѝ се сбърчи. - Явно си много невеж, за да не знаеш коя съм!

-      Зная коя си, императрице - отвърна Уилсън. През цялото време пистолетът му бе насочен в гърдите на Рандъл, а пръстът му не се отлепяше от спусъка. - Виж­дам, че носиш императорския печат на шията си.

Цъ Си му се усмихна лъчезарно.

-      Толкова често се отегчавам напоследък, но това е много занимателно! Познаваш ли поне малко историята?

-      Знам, че си се сдобила с печата от Сиен Фън в по­следните дни от живота му. Ако Су Шун беше разбрал... - добави Уилсън.

-      Су Шун умря с чест - безцеремонно отвърна Цъ Си. - Както щях да умра аз, ако ролите ни бяха разменени. - Тя имаше някакво харизматично излъчване, което бе ис­тинска наслада за възприятията. - Но това беше отдавна. - Повдигна вежди. - Какво друго знаеш, Синьо око?

-      Знам, че си отровила сина си Тун Чъ, законния им­ператор на Цин. Да му пратиш кесия за къпане, зара­зена с едра шарка, беше гениално решение. - Уилсън поклати глава. - Ама че ужасна смърт. - Погледът му се премести върху Рандъл. - Ти знаеше ли, че е убила собствената си плът и кръв?

-      Той лъже! - извика Цъ Си на мандарински.

-      И след това посочи за негов заместник детето Куан Су.

-      Смъртта на сина ми беше най-тъжният ден в живо­та ми - жално изрече Цъ Си. - Император или не, той беше мой син.

-      Нека проверя твоята история, императрице - каза Уилсън. - Знаеш ли защо Китай е в размирици през тези последни двайсет години? Защо сушите постоянно се редуват с наводнения? Защо хората ти стават жертви на мор, глад и болести?

-      Заради чуждоземните дяволи - на перфектен ан­глийски отвърна Цъ Си. - Те оскверниха тези земи и ще платят за зверствата, които извършиха.

-      Възможно ли е наистина да си толкова глупава? - жлъчно попита Уилсън. - Народът ти плати прескъпа цена, за да запазиш красотата си. - Той отново погледна към Рандъл. - Страната е в хаос, защото обезкървихте Дървото на живота. Нима не разбирате?

Цъ Си се завъртя към любовника си и Уилсън видя изражението ѝ, когато го изгледа. В отговор Рандъл кимна и отпусна ръце.

-      Ти дойде в дома ми неканен - заяви той. - При това влизаш с оръжие и обвиняваш моята императрица в злини. Някога, преди много години, ние бяхме прияте­ли, Уилсън. Но сега моята вярност е към Китай и народа му, към Цин и моята императрица.

Рандъл тръгна напред - по-бързо, отколкото се ха­ресваше на Уилсън.

-      Страната умира заради вас! - каза Уилсън и заотстъпва в желанието си да поддържа дистанция. - Върни се с мен в „Ентърпрайз Корпорейшън“. Зарежи всичко това...

Но Рандъл продължаваше да се приближава.

Уилсън дръпна спусъка. Разнесе се оглушителен гръм.