Poslednata imperatrica полностью

56 дни преди началотона мисия Ездра

Още преди да види персоналния транспортьор, из­правен насред кабинета му, Уилсън усети странното и осезателно присъствие, излъчващо се отвътре. Доколко­то знаеше, единственият, който използваше червен „Сегуей ПТ“ в „Ентърпрайз Корпорейшън“ беше самият Г. М. и това само засили трепета му, докато влизаше.

Столът зад бюрото беше обърнат с гръб към него, но Уилсън беше сигурен кой седи в него.

-      Радвам се да ви видя, Г. М. - каза той.

Старецът бавно завъртя бежовия кожен стол с помощ­та на бастуна си от слонова кост.

-      При нормални обстоятелства щях да ви извикам да дойдете при мен - отвърна той. - Моят кабинет е доста по-приятен от този. - Около Г. М. винаги витаеше ат­мосфера на арогантност, но това можеше да се очаква.

-      Предполагам, че сте изненадан от посещението ми?

Уилсън се усмихна.

-      Светът се променя, Г. М. Вече нищо не ме изненад­ва така, както навремето.

Той се завъртя в кръг, очаквайки да открие Джаспър да се спотайва в някой ъгъл, но президента на „Ентърпрайз Корпорейшън” го нямаше никакъв. Виж, това оп­ределено беше изненада.

-      Къде е сянката ви? - попита Уилсън. За първи път виждаше Г. М. без компанията на внука му.

-      Джаспър има важни дела, за които трябва да се погрижи - отвърна Г. М. Той внимателно разгледа дву­дневната четина на Уилсън и по-дългата му от обичай­ното коса. - Интересна гледка представлявате.

-      Опитвам се да се правя на небрежен - отвърна Уилсън. - Така този нелеп костюм не изглежда толкова официално. Е, нека позная. Джаспър позира за портрет, който ще окачи в кафенето или ще прати по пощата на служителите за Коледа.

-      Никога не сте харесвали особено Джаспър - зами­слено рече Г. М.

Председателят беше облечен в безупречен тъмносив костюм на „Бриони“ на тънки райета. Вратовръзката му беше кремава, както и триъгълната кърпичка, стърчаща от джоба на гърдите. Черните му обувки с връзки като че ли бяха от крокодилска или змийска кожа, трудно беше да се определи със сигурност.

-      Много съм придирчив относно компанията си - от­върна Уилсън.

- Той е много могъщ човек. И работата му не е състе­зание по популярност.

-      Предполагам, че да е популярен не му е особен приоритет.

Г. М. заговори по-тихо:

-      Господин Даулинг, пределно ясно ми е, че вече по­вече от година се опитвате да ме накарате да ви изхвърля от Меркуриевия екип. Не е нужно да ме провокирате по­вече. Единствената причина да сте тук е клаузата за Над­зирателя в договора ви и както се разбрахме, след края на тази мисия ще можете да си вървите с всичките си пари.

-      Направо не мога да дочакам този ден.

Г. М. изглеждаше още по-блед и съсухрен, отколкото на сцената по време на срещата на тримесечието преди седмица. Може би се дължеше на осветлението, но Уил­сън усещаше, че здравето на стареца се е влошило още повече. Лицето му беше отслабнало и кожата на врата и ръцете му изглеждаше прозрачна като оризова хартия. Бялото на очите му бе леко жълтеникаво, което бе нео­бичайно, имайки предвид кръвопреливанията. Въпреки това Уилсън беше нервен и нащрек, когато се намираше в присъствието на стареца. Нещо дълбоко в него му под­сказваше, че всеки момент може да започне касапница... или да се случи чудо. От Г. М. струеше осезаема, почти хаотична енергия. Уилсън бе изучавал хората през целия си живот и бе стигнал до заключението, че Г. М. е особе­на порода. Не парите, властта или дрехите бяха причина да изпъква. А самият той с тази негова странна енергия - и тези разбиращи лешникови очи, изпълнени с амбиция, съсредоточаване и несъмнена страст към живота.

-      Ще ви бъда благодарен, ако не ме разглеждате така втренчено - каза Г. М., посочвайки го с бастуна си.

Сякаш изтръг нат от унес, Уилсън отвърна:

-      Изглеждате добре.

-      Престанете с нескопосаните лъжи, господин Даулинг - сряза го Г. М. - Не гледам с добро око на нелепи ласкателства.

-      Странно - отвърна Уилсън, - но понякога казвам обратното на онова, което си мисля в действителност. - Сега коментарът му изглеждаше абсолютен гаф. Уилсън вдигна ръце в знак, че се предава. - Моля ви, спрете ме, преди да съм изтърсил още нещо. Нямах намерението да проявявам неуважение.

-      Вие сте много интересен човек - каза Г. М. - Джас­пър скоро ще бъде начело на „Ентърпрайз Корпорейшън“. Ще се наложи да внимавате повече с него. Той не прощава толкова лесно, колкото аз.

-      Мисия Ездра ще е приключила преди това, Г. М., и мен отдавна няма да ме има.

-      Вярно - рече Г. М., сякаш тази мисъл не му беше хрумвала. - И как върви подготовката за мисията?

-      Мисля, че ще трябва да зададете този въпрос на Дейвин.

Г. М. постави бастуна си върху облегалките на стола, над бедрата си.

-      Питам вас.

Уилсън примигна, докато обмисляше отговора си.

-      Всичко върви по график. Рандъл Чен ще бъде прех­върлен на двайсет и трети август.

-      Младежът как се справя с напрежението?

Уилсън пое дълбоко дъх.

-      Мисията е много сложна.

-      Какво трябва да означава това?