Poslednata imperatrica полностью

-      Нямам достъп до най-секретна информация, ако това имате предвид. Но нека ви кажа какво видях. Отна­чало и вие, и Джаспър се противопоставяхте на мисия Ездра. Смятахте, че пътуването във времето излага вас и „Ентърпрайз Корпорейшън“ на опасност. След това, за изумление на всички, се съгласихте в крайна сметка да ѝ дадете зелена светлина. Съдейки по физиономията на Джаспър тогава, той не е имал друг избор, освен да се съгласи. Какво ми казва това? Според онова, което ми е известно за вас, социалната ви съвест не е сред най-сил­ните ви мотиватори. Направили сте си труда да проучи­те бележките на мисията и нещо е привлякло внимани­ето ви. Изобщо не се съмнявам в това.

Старецът се усмихна за първи път от началото на срещата.

-      Разбирам защо Бартън ви харесваше.

-      Защо подкрепяте мисията? - попита Уилсън.

Г. М. помълча известно време.

-      Аз умирам, господин Даулинг - рече накрая той. - Лекарите твърдят, че в най-добрия случай ми остават по-малко от шест месеца. Имам рядко заболяване на кръвта, което е нелечимо. Дори акупунктуристът вчера ми каза, че никой не живее вечно.

-      Съжалявам - отвърна Уилсън. - Лоша новина.

-      Не съм човек, който обича да губи - направо каза Г. М. - Собствената ми смъртност обаче изглежда като игра, която не съм в състояние да спечеля. Или така си мислех, докато не прочетох текста на мисията.

Уилсън се разсмя, преди да успее да се овладее.

-      Тези мисии са съвсем истински, Г. М. Не... има и нещо друго. Те контролират самото функциониране на планетата. Видях го със собствените си очи. Честотата на Шуман беше нещо реално и хора умряха заради нея. Нямам представа какви са намеренията ви, но ви съвет­вам да забравите за онова, което сте намислили, да оста­вите нещата такива, каквито са, и да отдадете цялата си енергия за успеха само на тази мисия.

-      Не мога да го направя - отвърна Г. М. - Залогът е прекалено голям... животът ми. - Старецът погледна Уилсън с тъжни очи. - Когато мисията завърши, искам Рандъл Чен да ми донесе нещо от миналото. Задачата е съвсем проста.

-      Какво е това нещо?

-      Стъкленица с течност, нищо повече.

-      Каква течност?

-      Еликсирът на живота.

По гърба на Уилсън пробягаха тръпки.

-      Откъде идва той?

Г. М. не беше готов да издаде така лесно тази ключо­ва информация. Определено се нуждаеше ог гаранции за сътрудничество, преди да направи следващата крачка.

-      Именно затова трябва да знам дали може да ви се има доверие.

-      Можете да ми имате доверие - съчувствено рече Уилсън. - Ако ми кажете откъде идва еликсирът, ще мога да ви кажа дали може да бъде прехвърлен.

-      Може да бъде прехвърлен - уверено рече Г. М. - Не е нужно да се тревожите за това.

-      И този еликсир ще спаси ли живота ви?

-      Няма как да съм сигурен. Но без него аз съм мъртъв. А без мен и нашата сделка няма да има мисия. Погледне­те на нещата по следния начин, господин Даулинг - вие помагате на мен и аз на вас. Проста сделка, от която всич­ки са щастливи. Джаспър не иска мисията да продължи, аз искам. Явно двамата с него стигнахме кръстопът в от­ношенията си. И можете ли да го вините за това? Той не иска да оцелея от това заболяване. Чакал е много дълго и има чувството, че неговият миг най-сетне е настъпил.

Иронията беше направо поетична. В миналото предсто­ящата смърт на император Сиен Фън довела до хаос меж­ду стените на Забранения град - дива борба за власт между императрица Цъ Си, от една страна, и мандаринския бла­городник Су Шун, от друга. А в „Ентърпрайз Корпорейшън“ като че ли ситуацията не бе по-различна - Джаспър Тредуел, от една страна, и Г. М., от друга, отчаяно вкопчен в надеждата, че ще може да възстанови гаснещото си здра­ве и да продължи да живее ad infinitum⁴¹. И в миналото, и в настоящето слабостга на лидера бе довела до огромна празнина във властта, караща хората да правят каквото е нужно, за да получат онова, което искат - титлата на безу­словен лидер и всички облаги, вървящи с нея.

-      Нуждая се от помощта ви - каза Г. М. - С мен ли сте?

Последва дълго мълчание.

-      Да, с вас съм - най-сетне отвърна Уилсън. В тези няколко кратки мига той вече бе осъзнал, че има само един избор. - Но като ваш съюзник - добави той, - на­стоявам за пълното ви съгласие мисия Ездра да бъде за­дължително на първо място.

-      Имате думата ми - увери го старецът. - Ще се свър­жа отново с вас, когато плановете ми станат по-ясни. Междувременно продължете с това, с което се занима­вате. Рандъл Чен трябва да бъде подготвен добре. За да успея аз, трябва да успее той. Това е единственият на­чин и двамата да спечелим.

Веднага щом Г. М. се качи на транспортьора си и си замина, Уилсън отиде до прозорците и се загледа навън към гъстата гора.

„Това усложнява всичко“ - помисли си той.