Цъ Си започна тихо да се смее, за да покаже презрението си към опитите на Су Шун да съсипе монголския господар. Триокото пауново перо се даваше от двора на Цин като най-висока чест за един военачалник и отнемането му означаваше опозоряване на монголския господар. В действителност искането я беше уплашило. То щеше да предизвика негодуванието на Ринчен и още повече да подсили желанието му за измяна. Вече беше абсолютно задължително Сиен Фън да остане в Забранения град. Избягаше ли, Ринчен щеше да има чудесна възможност да завладее града за себе си.
Тактиката на Су Шун беше много коварна. Той се опитваше да неутрализира монголския господар, като атакува гордостта му, тъй като знаеше, че Цъ Си ще бъде онази, която ще трябва да го умилостиви. Су Шун обаче не разбираше, че заплахата от червените дяволи е съвсем реална - и че техният синеок китайски съветник не бива да се подценява. Войната така или иначе беше неизбежна. Су Шун играеше наистина опасна игра. Беше се прицелил в позицията на регент и така излагаше на риск сигурността на династията Цин.
Татарска щабквартира
1,5 км западно от Тунджоу, Китай
15 септември 1860 г.
16:55 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 196
Копринената завеса се дръпна и в шатрата на Сенге Ринчен влезе Цъ Си, обкръжена от свита, състояща се от шестима знаменосци йехонала от двете ѝ страни и зад нея. Неочакваната поява на императрицата и антуража ѝ накара телохранителите на Ринчен да посегнат към сабите си и да скочат на крака. Телохранителите на Цъ Си очакваха това и по нейна заповед не се опитаха да отвърнат със същото.
Ринчен седеше на малкия си златен трон и унищожаваше обилно ястие от змия със салата - кобрата беше деликатес, за който се вярваше, че носи сексуална енергия, и той го поръчваше почти всеки ден. Монголският господар като че ли изобщо не се изненада да види Цъ Си пред себе си и продължи да се храни, като белеше кожата на влечугото с предните си зъби и я плюеше настрани. Невъзмутимата му реакция беше в пълен контраст с истинските му чувства - жената, която копнееше да завладее, сега се намираше на десетина стъпки от него.
Телохранителите от двете страни стояха абсолютно неподвижни. Само очите им играеха нервно, опитвайки се да отгатнат дали не ги чака някаква неприятна изненада. Никой не смееше да помръдне, още по-малко да атакува без заповед.
Ринчен избърса уста с бродирана кърпичка и я хвърли небрежно на килима.
- Какво ви води в лагера ми, императрице? - попита той.
- Кажете на хората си да свалят оръжията си - отвърна тя.
Ринчен се усмихна.
- Те са монголски воини от Черния флаг на хоркините. Никак не обичат изненадите.
-
Коварните ѝ думи не му оставиха избор, освен да нареди на хората си да свалят оръжията.
- Права сте, императрице.
- Само евнухът ми ще остане - отвърна Цъ Си.
Ли Лиен тихомълком се затътри с наведена глава в шатрата и застана непосредствено зад господарката си.
- А от моя страна ще остане само лейтенант Лин - каза Ринчен и посочи един от шестимата си мъже, за да покаже кого има предвид. - Но първо лейтенант Лин ще изведе манджурската наложница от спалнята ми. - Той посочи наляво. - Не искаме да подслушва разговора ни.
- Можете да я оставите там - абсолютно невъзмутимо рече Цъ Си. - Ще се нуждаете от нея, след като си отида.
- Манджурските жени ме отегчават - каза Ринчен, като даваше знак на Лин да застане зад трона му. - В слабините им няма огън. Липсва им страст.
- Може би някой ден ще ви науча на тайната как да освободите тигрицата, живееща във всяка жена - отвърна Цъ Си. - Нужен е само ключът.
Ринчен се загледа в необичайната жена пред него. Беше още по-поразителна, отколкото я помнеше. Облечена в традиционната многопластова дреха
