Poslednata imperatrica полностью

Бяха изминали повече от три години, откакто монгол­ският господар бе видял загадъчната Цъ Си с очите си - и гледката изобщо не го разочарова. Сърцето му запърха в очакване да разбере каква е причината за тази визита - дали идваше да потвърди съюза им, или да сложи край на тайното им съглашение? Ако целта ѝ беше съюз и ако той изиграеше картите си правилно, можеше да я обладае на­право тук, в шатрата. Прост манджурски жест, реши той. Това със сигурност щеше да подсили решимостта му да победи синеокия и червените дяволи, които в момента се намираха на по-малко от четири дни път от позициите му. А ако целта ѝ беше да сложи край на партньорството им, щеше да я вземе със сила. С това свое неочаквано влиза­не в монголска шатра тя се оставяше на неговата милост. Така или иначе щеше да си получи удоволствието.

-      Може би ще ми покажете ключа сега - каза Ринчен и посочи към нея.

-      Не заслужавате нищо - грубо рече Цъ Си. - Вие сте един провал. Неспособността ви да удържите Тиендзин и укрепленията Дагу причини огромна тъга и безпокой­ство в Средното царство.

Гореща кръв запулсира в слепоочията на Ринчен. Ня­каква си жена да го хока? Имаше чувството, че главата му ще се пръсне, толкова силен беше гневът му.

-      Уговорката помежду ни стана на парцали - продъл­жи Цъ Си. - Ордите червени дяволи кръстосват земите ни, а вие не правите нищо. Седите си в лагера и ги чака­те да дойдат при вас. Защо поне не опустошихте всичко след себе си?

Разбирайки, че ситуацията бързо може да стане неуправ­ляема, Ли Лиен разхлаби малкия нож, скрит в широките ръкави на робата му. Готвеше се за най-лошото и ако се на­ложеше, щеше да умре в защита на своята императрица.

Ринчен стана от стола си и постави ръка върху дръжка­та на сабята си. Беше облечен в светлосинята коприна на Черния флаг на хоркините, със свалени ръкави. Здравите му мускулести ръце играеха от напрежение - много по-голямо напрежение, отколкото се четеше по лицето му. Дори монголският господар не беше сигурен как да постъпи.

-      Властта на Цин виси на конец - отвърна той, сдър­жайки гласа си. - Горящи китайски трупове и къщи само ще забавят червените дяволи, но няма да ги спрат. - Ринчен слезе от трона си и пристъпи към императри­цата. Рискувате много повече, като опустошите собст­вената си земя - добави той. - Селяците ще се обърнат срещу вас. Те и без това негодуват срещу манджурското управление. Мразят мандаринските закони, които им наложихте. Ще се окажете забъркани в още едно Тайпинско въстание, ако не внимавате. Не бива да за­бравяте, че на всеки манджурец в Средното царство се падат сто китайци. В момента разполагате само с едно преимущество и то е в това, че селяците се страхуват и ненавиждат червените дяволи повече, отколкото манджурите. Ние не сме врагът, който прогонва селяните от домовете им. Червените дяволи го правят.

Цъ Си запази безизразна физиономия, но вътрешно се усмихваше като млада чилин. Ринчен бе реагирал точно така, както се беше надявала.

-      Прав сте - окаяно рече тя. - Нямах представа за способностите ви и съм смутена от избухването си. Моля, приемете извиненията ми.

Монголският господар обиколи императрицата, вдишвайки сладкия аромат на парфюма ѝ, след което се върна при трона си. Едва ли можеше да е по-щастлив. Най-желаната жена на света стоеше пред него и опреде­лено се нуждаеше от военните му умения и мъдрост. В замяна той щеше да си получи удоволствието и да я на­сили, докато му се покори напълно. Но още по-важното беше, че воин с умения като неговите, онзи синеок пре­дател, водеше червените дяволи към Тунджоу. Достой­ният противник най-сетне идваше да се сблъска с него. Неизбежното сражение, което със сигурност щеше да се разрази между великите армии, щеше да е кулминаци­ята на живота му като монгол. Страстта и конфликтът бяха най-ценните неща в света на Ринчен. И колкото неуловими бяха в живота му преди, сега те стояха пред него ярки като слънцето. Монголският господар щеше да има своя шанс за безсмъртие, като се изправи откри­то пред тях и ги победи на всяка цена.

-      Привличате врага твърде близо до Сина на небето -      каза Цъ Си.

-      Най-силни сме при сърцето си - уверено отвърна Ринчен.

-      По-силни ли сме, отколкото когато се изправихме срещу червените дяволи при крепостите Дагу?

Ринчен усука мустак около пръста си.

-      Въпреки предупрежденията ви не бях сигурен за уменията на синеокия и затова той спечели при крепо­стите. Видях го с очите си от стените на крепостта Жен. Този човек върви плътно до Елгин. Прилага теориите на Сун Дзъ, сякаш ги познава на пръсти. Стратегията му е решителна и смазваща. Крепостите Дагу не бяха изгубени заради провал от моя страна; те бяха превзети заради блестящите умения на синеокия генерал. Този човек няма нито един от недостатъците на колониални­те нашественици, а изглежда е тяхна пълна противопо­ложност. Той показва мъдрост и сдържаност и атакува там, където знае, че сме най-слаби.