- Не ми пука за нищо освен за освобождаването на хората ми! - изрева лорд Елгин. - Ринчен взе в плен представителя на кралица Виктория Хари Паркс и почетната му стража! При това с бяло знаме, за бога! Шпионите твърдят, че хората ми се намират в Тунджоу. Затова ще атакуваме там. - Той посочи града. - Ще превземем Тунджоу, както направихме с крепостите Дагу. Ще ударим и ще победим!
Мислите на Рандъл препускаха. Нямаше как да знае какво предстои да се случи. Бъдещето, което лежеше пред него, бе извращение на историята, която бе изучавал. Тази битка изобщо не трябваше да се състои. Сенге Ринчен трябваше да е мъртъв и съюзниците трябваше да подминат Тунджоу. Сега Рандъл можеше да разчита единствено на военните стратегии, които бе изучавал, и на онова, което знаеше за монголския генерал. Не трябваше да загърбва и инстинкта си, който му казваше, че не бива да се доверява на очите си. Ако нещата се развиваха по начина, по който искаше Ринчен, зрялата ябълка щеше да се окаже гнила.
А Тунджоу определено приличаше на зряла ябълка.
- Ако татарите наистина искаха да защитят града - каза Рандъл, - щяха да организират диверсии като кавалерийски нападения в равнините, за да ни отвлекат вниманието. Не виждам никакви други войници освен онези на стените. Това е напълно лишено от логика.
На високите стени на Тунджоу изведоха двама души. Настъпилата суматоха накара Елгин, сър Хоуп и Рандъл да вдигнат далекогледите си. В същото време високите шест метра градски порти се отвориха и самотен ездач с бял флаг препусна през полето направо към съюзниците.
- Виждате ли? - уверено каза Елгин. - Искат да преговарят за условията на капитулацията си.
Рандъл и сър Хоуп продължиха да следят случващото се на стените на укреплението. Френският свещеник отец Дюлюк и капитан Брабазон от артилерията, с вързани на гърба ръце, бяха извлечени за косите по стената до една оръдейна платформа. После ги сритаха безцере- монно и ги принудиха да паднат на колене.
Елгин продължаваше да наблюдава бързо приближаващия ездач.
- В крайна сметка китайците са страхливци - уверено заяви той.
- Погледнете към стените на Тунджоу - отвърна Рандъл. - Боя се, че ще ни бъде даден ултиматум.
Елгин вдигна далекогледа към дясното си око точно навреме, за да види как главата на отец Дюлюк се търкулва и обезглавеното тяло в черно расо полита от десетметровите стени. После татарският палач се обърна към капитан Брабазон и отсече главата му, след което бутна и неговото облечено в униформа тяло в пропастта.
- Проклети копелета - прошепна лорд Елгин.
Дори след ужасите, които вече бе видял, на Рандъл му призля от това дръзко убийство. Установи, че поема дълбоко дъх, за да се овладее. Никога нямаше да забрави изражението на капитан Брабазон, който гледаше безпомощно към съюзниците в далечината и знаеше, че смъртта ще го застигне много преди армията да успее да го освободи.
Редиците се разделиха, когато ездачът се понесе към позицията на лорд Елгин в сърцето на армията. Конникът спря запъхтяното си пони пред главнокомандващия. Приличаше на монголски лейтенант - на гърдите си носеше символа на Черния флаг на хоркините. Със сурово лице ездачът бръкна в пазвата си, извади сгъната дебела оризова хартия и я подаде.
Лорд Елгин направи всичко по силите си да скрие яростта си и нареди на един ефрейтор драгун да се спеши и да вземе писмото от монголския пратеник.
Когато пусна писмото, монголът посочи към Рандъл Чен.
- За теб е - каза той на безупречен мандарински.
- Какво каза той? - кипна лорд Елгин.
- Каза, че трябва да ви преведа написаното - отвърна Рандъл. Въпреки това ефрейторът връчи писмото на лорд Елгин, който го предаде на Рандъл.
Монголският лейтенант кимна, без да откъсва поглед от синеокия китаец.
- Трябва да убедиш червените дяволи да се оттеглят. - С тези прости думи той дръпна поводите на понито, обърна коня и препусна в галоп обратно към Тунджоу.
- Какво се казва в писмото? - нетърпеливо попита лорд Елгин.
Рандъл разгъна документа. Почеркът беше несъмнено на добре образован човек. Китайските символи бяха съвършени.
- Пише, че ако атакуваме, на всеки пет минути ще убиват по един пленник.
Докато монголският ездач се отдалечаваше по разчистените ниви към града, войниците възстановиха отново стегнатия строй.
- Нищо няма да ме спре да освободя Хари и хората му - решително заяви Елгин.
- Ако искаме да ги спасим, трябва да действаме бързо - каза сър Хоуп. Сцената на обезглавяването на отец Дюлюк и капитан Брабазон все още бе прясна в съзнанието му. - Предлагам фронтална атака срещу главния вход. Ще трябва да приближим оръдията, за да бъдат по-ефективни. Ако успеем да ги доближим на двеста стъпки, ще се справим с портите за двайсетина минути.
- Трябва да подминем Тунджоу - каза Рандъл.
- Да не сте полудял? - изрева лорд Елгин. - Държат хората ми затворени зад онези стени! Ще ги освободя, ще заловя виновниците и ще ги изгоря на клада пред очите на всички!
