Бързото приближаване на татарските сили за момент смути английските и френските войници, но те бързо се окопитиха, докато морето от татари се носеше по равните ниви към тях. Пехотата се строи в стрелкови отделения с дълбочина три реда от по петдесетина души, като остави достатъчно разстояние между отделенията за маневриращата кавалерия. Първата цел на съюзниците бе да открият плътен огън, който да спре първоначалната атака. Врагът ги превъзхождаше най-малко двайсет към един, но от редиците изглеждаше, че отношението е хиляда към един.
- Приготви се за стрелба! - извикаха старшините. - Готови... на мушка...
Десетки хиляди татари тичаха и препускаха към нашествениците. Китайските оръдия загърмяха; каменни гюлета се понесоха в небето. За късмет на сър Хоуп войниците се намираха непосредствено извън обхвата им.
- Огън! - извикаха старшините.
Проехтя първият залп на пушките „Енфийлд“. Градушката от куршуми се понесе по-далеч и по-точно от всичко друго в историята на Китай - и с унищожителни последици. Татарските войници бяха покосени на два пъти по-голямо разстояние, отколкото бе възможно само няколко дни по-рано. Резултатът предизвика моментално объркване сред противниковите сили. Някои се обърнаха и побягнаха, преди битката да е започнала наистина.
Сър Хоуп и Рандъл останаха един до друг на конете си трийсет реда назад, за да могат да наблюдават най-добре носещите се към тях противници. За момента лорд Елгин не се виждаше никакъв.
Първият ред на всяко отделение стреля от коляно и презареди, докато вторият ред откриваше огън. Междувременно първият ред беше готов за нова стрелба.
- Съсредоточете оръдията по фланговете! - ревеше Рандъл, мъчейки се да надвика оглушителния рев и трясъка на пушки и оръдия навсякъде около него. От своите проучвания той знаеше, че най-големият шанс на китайците за победа е да обкръжат противника и да го задушат с невероятното си числено превъзходство. Татарската и монголската кавалерия препускаше разгърната в широк строй, за да постигне тъкмо тази цел. Рандъл отчаяно сочеше в двете посоки: - Пратете кавалерията да отреже конниците! Не бива да им позволяваме да ни излязат в гръб!
Сър Хоуп дори не помисли да възразява. Твърде зает с битката отпред, той бе пропуснал да наблюдава вражеската кавалерия в далечината.
- Пратете Пробин и спахиите след онези колони! - извика той на генерал-майор Нейпиър. - Не им позволявайте да ни излязат в гръб!
Секунди по-късно съюзническата конница се понесе да пресече маневрата на врага.
До този момент всички жертви бяха за сметка на татарите. На разстояние 1000 метра те бяха безнадеждно извън обхват, а мускетите и лъковете им нямаше да бъдат ефективни, докато не се приближат на триста метра от целта си. Въпреки това те продължаваха да напредват през градушката от куршуми към врага си. Хиляди падаха с ужасни рани от тежките куршуми на „Енфийлд“ и осколъчните снаряди „Армстронг“, които се сипеха върху тях. Но много други продължаваха да се носят напред.
Сенге Ринчен насочи елитната си хоркинска кавалерия направо към сърцето на червените дяволи. Движеха се бързо през редиците на китайските пехотинци, грохотът на тежките копита заглушаваше гърмежите на пушките и оръдията. Навсякъде се търкаляха трупове на Тигри, но монголският господар не намаляваше скоростта; единствената му цел бе да се добере до предателя Рандъл Чен и да отреже главата му, дори ако се наложи да плати с живота си за това. Мнозина от собствените му хора около него паднаха покосени, но това само го пришпорваше още по-силно напред.
Хоркините летяха напред, без да крещят команди или да свирят с тръби, а сменяха строя само с помощта на сигнални флагове. Редиците им бяха сериозно оредели, когато най-сетне стигнаха до съюзниците, но въпреки това наброяваха хиляди. За първи път се озоваха достатъчно близо и техните лъкове и мускети започнаха да сипят стрели и куршуми върху строените червени дяволи.
С многохиляден звън двете армии се врязаха една в друга - сабя срещу щик, мускет срещу пушка. Ринчен беше отпред, както се полага, и препусна презглава всред вражеската редица, посичайки всеки британски войник, изпречил се на пътя му. Насред цялата суматоха различи фигурата на Рандъл Чен, възседнал коня си, на не повече от петдесет метра от него. Ринчен бързо сложи стрела в тетивата; кървавата касапница се вихреше навсякъде около него, падащите тела блъскаха коня му във всички посоки. Ринчен опъна с всички сили тетивата и стреля. Нямаше как да пропусне - стрелата полетя направо към сърцето на синеокия.
Точно в този момент един куршум улучи Ринчен в лявото рамо. Болката премина на вълна през него и тялото му политна назад от тежкия удар, като едва не го събори от понито. Когато се изправи отново, от рамото му шуртеше кръв, а синеокият беше изчезнал.
Дали беше успял да порази злия предател?
