Poslednata imperatrica полностью

Златният паланкин на императора влезе в главния двор, носен от шестнайсет евнуси. Вместо да спре при бялата мраморна рампа, шествието изкачи трите после­дователни тераси и спря пред главния вход на Залата на върховната хармония. През целия си живот в Забране­ния град Цъ Си никога не беше виждала подобно нару­шаване на традицията.

Златните завеси бавно се разтвориха, разкривайки Сиен Фън. Щом видя лицето му, сърцето на Цъ Си се сви от отчаяние - гледаше я уплашено шестгодишно дете, а не решителен Син на небето. Двама едри евнуси внимателно помогнаха на Сиен Фън да стане от мекия си стол. Императорът изглеждаше по-слаб и измършавял от всеки друг път. Болестта му се влошаваше и ко­жата му бе видимо пожълтяла - ясен признак на болен черен дроб. Докато го водеха към огромния трон, най-големия и най-великолепен в цялото Средно царство, Синът на небето не откъсна поглед от пода.

Както винаги, евнусите се проснаха на пода с протег­нати към императора ръце. Цъ Си и министрите колени­чиха, докато той мъчително бавно прекосяваше поме­щението. След като се качи с мъка на втората площадка, Сиен Фън не си направи труда да погледне огромния зла­тен трон. От двете страни на престола имаше два брон­зови слона на високи пиедестали; в огромните съдове на гърбовете им горяха стотици благовонни пръчки и струйките дим се виеха нагоре във въздуха. До украсена­та платформа стояха два златни ибиса, всеки с размерите на човек, и гледаха трона. Могъщите птици сякаш се об­ръщаха към Сина на небето за напътствия и вдъхновение.

Алените одежди на Сиен Фън бяха нагласени, след което на скута му бе поставено пурпурно одеяло. После двамата евнуси се отдалечиха от трона, за да чакат от­ляво на колене. Едва тогава боят на барабаните в двора внезапно замлъкна.

Цъ Си първа взе думата.

-      Проявихте огромна милост към всички ни с при­съствието си, Сине на небето. Време е вашата мъдрост и сила да озари пътя.

-      За нас е чест и се чувстваме окрилени от присъстви­ето ви. Небесни принце. - Гласът на Му Ин леко трепере­ше. - Защото това е черен ден. Мрачни новини дойдоха от бойното поле, че ордите на червените дяволи са побе­дили имперската армия при моста Осем ли. Използвали са по-модерни оръжия и тактика срещу нас. И въпреки храбростта и честта си нашите сили са дали много жерт­ви и не им е оставало друго, освен да предприемат стра­тегическо отстъпление. Те се насочиха на запад към за­щитата на планините Иеншан. В този момент червените дяволи заплашват самия Пекин. Основните им сили са се разположили на лагер на по-малко от петнайсет киломе­тра от тези свещени стени. Затова е време да действаме.

Погледът на Сиен Фън нервно обходи Залата на вър­ховната хармония. Жълтите му очи бяха изпълнени със страх и неувереност. Преди да успее да отвори уста, Цъ Си се намеси - инстинктивно разбра, че думите му няма да бъдат онези, които са нужни в този критичен момент.

-      Синът на небето в своята мъдрост трябва да се съ­гласи на аудиенция с червените дяволи - убедително каза тя. - Те ни измамиха на бойното поле с по-добрите си оръжия, но ние ще ги победим на масата на прегово­рите. На нея те нямат шанс срещу нас.

И в този момент Синът на небето, любовникът и спътникът на Цъ Си, направи възможно най-лошото нещо, което би могъл. Погледът му се насочи за напът­ствия към великия помощник-секретар Су Шун.

Су Шун незабавно се възползва от възможността.

-      Императрицата е размислила - хитро рече той. - Цъ Си съветваше за война с всички средства срещу чер­вените дяволи. И съветът ѝ доведе до провала ни.

-      А вашият съвет бе армиите ни да се бият с тайпинските въстаници, вместо да защитават Пекин - каза Цъ Си с цялото спокойствие, на което бе способна в момента.

-      И наред с това посъветвах да се водят преговори с червените дяволи - отвърна Су Шун. - От самото на­чало се боях, че това е война, която не можем да спече­лим. Нашите армии са пръснати из тази огромна страна. Нашата политика ни принуждава да се сражаваме във всички краища на империята, в много случаи срещу на­шите собствени хора. - Су Шун впери поглед в Небес­ния принц. - Трябва да ме изслушате, Сине на небето. Дойде време да напуснете Забранения град. Не можете да излезете пред червените дяволи във вашето положе­ние. Физическото ви здраве символизира здравето на тази велика страна. Вие сте болен, защото страната е болна. Трябва да изоставим Великото вътре и да наме­рим убежище в Северната родина.

-      Нима съветвате Сина на небето да избяга от трона си? - обади се Цъ Си.

-      Синът на небето трябва да се излекува, преди да бъде изложен на отровното присъствие на червените дяволи. Изцелението му трябва да се състои в дома на предците му, където може да получи лечение за нераз­положението си.

-      За да се излекува, императорът трябва първо да из­лекува страната си - отвърна Цъ Си. - А той не може да го направи оттатък Великата стена. Силата му ще нама­лее с разстоянието. Той трябва да остане тук и да прего­варя. Подобно на плуг без палешник, земята не може да бъде орана без Сина на небето.