- Най-великата колониална победа на всички времена! - възкликна сър Хоуп. В стелещата се над бойното поле тишина той се обърна към Рандъл. - Днес направихме страхотен дует, господин Чен.
- Честта е изцяло ваша - отвърна Рандъл. - Моля ви само за едно. - Той погледна лорд Елгин в очите. - В никакъв случай не влизайте в Забранения град. Зная, че имате силата да завладеете Пекин, ако го пожелаете. Но ние имаме уговорка и аз очаквам да я почетете.
Лорд Елгин се усмихна криво.
- Император Фен ще се поклони пред мен. И ако пожелая, Китай ще стане колония на Обединеното кралство. Времето ще покаже.
- Уговорката ни
Елгин присви очи.
- Докато Хари Паркс не ми бъде върнат, не изключвам нищо. Намерете го и тогава ще обсъдим условията.
Тактиката на Рандъл беше осигурила решителна победа, но с това бе създала и чудовище, което имаше потенциала да унищожи всичко, което беше дошъл да защитава.
- Ще изпълните исканията ми - решително заяви той. - Защото както ви помогнах, така може да се случи и точно обратното.
Потресените физиономии на лорд Елгин и сър Хоуп бяха свидетелство за изненадата им от заплахата на Рандъл.
- Как смеете! - възмути се Елгин.
-
Последва мълчание. Лорд Елгин се взираше, изгубил ума и дума, в необичайно сините очи на Рандъл.
- Умолявам ви да си тръгнете - каза Рандъл и се качи на арабския си кон. - Като ваш най-добър преводач ще открия Хари Паркс и хората му. И ако е рекъл Господ, ще ги върна при вас.
Рандъл дръпна поводите и насочи коня през бойното поле към защитните стени на Тунджоу.
Пекин, Китай
Забраненият грал
Дворецът на върховната хармония
20 септември 1860 г.
17:38 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 201
Десетметровите външни стени на Забранения град са с цвят вермилион - естествено срещащ се пурпурно-червен пигмент, приготвян от цинобър. Твърдеше се, че покриването на стените с „царския цвят“ е излязло по-скъпо, отколкото ако бяха използвали листа от чисто злато. На всеки ъгъл на огромния комплекс се извисяваха могъщи и изумително красиви стражеви кули, всяка от които се различаваше от другите. Около външните стени минаваше широк петдесет метра защитен ров, който можеше да се пресече единствено по четирите силно охранявани моста, водещи към комплекса - през Портата на духовната доблест на север, през прочутата Порта на меридиана на юг и през Цветните порти на изток и запад. В тези четири точки защитните стени се издигаха на височина почти двайсет метра и бяха също толкова дебели.
Забраненият град беше известен като Вътрешен град. защото се намираше в рамките на укрепения Имперски град, който пък беше в Татарския град, намиращ се зад могъщите стени на Пекин. Всички бяха единодушни, че Забраненият град е най-святото място на света - домът на Сина на небето, град на стени зад стени. Според думите на Конфуций „няма земя, която да не принадлежи на Небесния принц, нито народ, който да не му е поданик. И Забраненият град е центърът на вселената. Дворец с несравнима прелест; свят, създаден от най-великите майстори и мислители с цялата съчетана мъдрост на вселената”.
Петте основни цвята в китайската философия определят дизайна на Великото вътре. Мраморните тераси са бели, настилката на дворовете е черна, колоните и вратите са яркочервени, керемидите са жълти, а стените са във вермилион, цвета на Небесния принц. Разположението на правоъгълната крепост отразява човешкото тяло - на север е главата, на юг са краката, на изток и запад са ръцете. А по централната ос се намират гърдите, представени от шестте велики церемониални дворци и дворове, най-важният от които е на мястото на сърцето - Дворецът на върховната хармония.
Повече от един милион работници и сто хиляди занаятчии са се трудили в продължение на четиринайсет години, за да създадат място, нямащо равно на себе си. Забраненият град представлява свят на церемонии, контрол, хармония и сила. Изграден от камък, дърво, скъпоценни метали и хоросан, той е живо олицетворение на всичко велико и могъщо.
