Poslednata imperatrica полностью

Изпълнен с лоши предчувствия, Рандъл препусна към имението на губернатора. Това бе най-голямата и представителна сграда в Тунджоу, като се изключи златната будистка пагода наблизо. Ако през нощта е имало нападение, резиденцията на губернатора със си­гурност е била една от основните цели. Докато прибли­жаваше, Рандъл забеляза, че червената имперска порта е разбита. Той скочи от коня, изтича вътре и рязко спря на полирания дървен под. Мебелите бяха преобърнати; украсата по стените бе разбита, вазите от времето на династията Мин - пръснати на парчета. Двама стражи и един слуга лежаха мъртви, пролятата им кръв вече засъхваше.

Рандъл долови движение сред преобърнатите мебели и видя губернатор Ю. Зле пребитото му лице кървеше, а китките му бяха вързани за глезените зад гърба му. Ран­дъл тръгна да му помогне, но чу пиянски гласове, гово­рещи на кантонски от кухнята. Доближи пръст до уст­ните си, за да даде знак на губернатора да мълчи, свали шала от раменете си и пусна палтото на пода. Пристъпи спокойно в кухнята и видя обезобразените тела на три жени. На масата седяха шестима разсъблечени китайци, чиито парцаливи дрехи на кулита бяха разхвърляни из помещението. Навсякъде имаше изпочупени стъклени чаши, търкаляха се празни бутилки оризово вино, а на масата лежаха окървавени ножове. Противната воня на смърт изпълваше всичко. Мъжете, подът и стените бяха изпръскани с кръв - единствено по тавана не се виждаха алени петна. И в пълен контраст с ужасяващата сцена тези мъже седяха, пиеха и се смееха.

С бързи движения Рандъл сграбчи носа на най-близ­кия и рязко го дръпна настрани, като счупи врата му. Грабна нож от масата и прободе слепоочието на втори, като в същото време заби показалец в окото на следва­щия, проникна до мозъка и го уби моментално. Беше ослепял от ярост. Тези кантонски изроди бяха мръсната пяна на земята, дребни престъпници и изнасилвачи, насила събрани от британската армия от множеството затвори на Хонконг с обещанието за свобода, ако слу­жат добре на кралица Виктория. В резултат те полудя­ваха, когато им се отвореше възможност да използват силата си. Селища като Таку, Тунджоу и Чан Чиа-уан видяха най-бруталната им и варварска страна. В повече­то случаи жените и децата бяха сами и нямаше кой да ги защитава - мъжете вече бяха мъртви или все още служе­ха в татарската армия.

Само за секунди Рандъл екзекутира с безжалостна прецизност всички в помещението.

Погледът му спря върху разчленените тела на же­ните на пода. Гледката беше ужасяваща. Рандъл вди­гна някакъв парцал и избърса кръвта от собствените си ръце.

„Уилсън не ме подготви за това“ - помисли си той.

По време на война генералите винаги се окичваха със славата, войниците падаха убити в името на краля и страната, а невинните търпяха огъня на омразата им. Рандъл огледа ужасната сцена. Историята беше изля­зла извън контрол, това бе сигурно. Но в същото време реши, че отмъщението е някак си сладко.

Върна се обратно в дневната. Странно, но се чувстваше спокоен след убийствения си изблик. Клекна до губернатор Ю, сряза въжетата и му по­могна да седне.

-      Дъщеря ми? Къде е дъщеря ми? - попита губерна­торът.

Рандъл си помисли за обезобразените тела на пода на съседното помещение.

-      Отишла е в дома на отците ви - отвърна той. - И насилниците платиха с живота си за стореното.

Лицето на губернатор Ю се изкриви от гняв и кръвя­салите му очи се напълниха със сълзи.

-      Вие сте също толкова лош, колкото и те! - изсъска той. - Кръвожаден убиец. Не се различавате от тях. Ос­тавихте града оголен, а сега се опитвате да се предста­вите за герой. Вие сте нищо! - Губернаторът се опита да се изправи, но краката му бяха изтръпнали и той падна на една страна. Рандъл понечи да му помогне, но старе­цът го изблъска. - Не ме докосвайте! Вие сте китаец, но не сте ми приятел!

-      Не отивайте там - замоли го Рандъл.

Но въпреки това губернатор Ю изпълзя до прага и впери поглед в кухнята. Старецът мълчеше, докато гле­даше ужасяващата сцена. После падна на пода и заби нокти в лицето си.

-      Вие ми сторихте това! - изплака той. - Вие го сто­рихте!

-      С каква информация разполагате за Хари Паркс? - хладно попита Рандъл.

-      Как смеете! - изкрещя губернатор Ю. - Как смеете!

-      Ще ми кажете това, за което съм дошъл - отвър­на Рандъл. Нямаше да го утеши, ако тръгне да обяснява защо е бил атакуван градът. - Къде е Хари Паркс?

-      Проклинам вас и рода ви - изсъска губернатор Ю.

-      Аз вече съм прокълнат! - гневно отвърна Рандъл. - Не е ли очевидно?

Губернаторът беше потресен от леда, който видя в очите му.

-      Вие сте самият дявол - прошепна той. - Дяволът.

-      Ще ми кажете каквото искам да знам - рече Рандъл и сграбчи губернатор Ю за гърлото. - Само така може да се спре всичко това! - Той стегна хватката си около гръкляна на стареца. - Кажете ми или ще умрете.