Poslednata imperatrica полностью

Цъ Си се вгледа в младежа. Лицето му беше меко и издължено, кожата - по-тъмна, отколкото на брат му. Косата му бе подстригана в традиционния манджурски стил, бръсната отпред и с дълга опашка отзад. Беше об­лечен в черна императорска роба и на врата си имаше огърлица от черни перли. Но не всичко това, а страхът в очите на младия мъж приковаваше вниманието на Цъ Си. Идеше ѝ да го зашлеви през лицето и да му набие малко сила, толкова голямо беше раздразнението ѝ от слабостта му. Въпреки това успя да се овладее напълно.

-      Прав си да проявяваш предпазливост - меко рече тя. - Но има моменти, когато правилата трябва да се на­рушават. Оцеляването на династията Цин зависи от на­шето решение и най-вече от твоята подкрепа. Ордите на червените дяволи са се събрали при Тунджоу и се гот­вят да ударят Пекин. Огледай се. Кой ще ни защити от предстоящото нашествие? - Цъ Си посочи четиримата жалки евнуси покрай отсрещната стена. - Те ли?

-      Синеокият не бива да се намира в Забранения град - повтори принц Кун с изплашена физиономия.

-      Той ще остане в Западния дворец като мой гост.

-      Но никой мъж с изключение на Сина на небето не се допуска във Вътрешния град след залез слънце! - прошепна той.

-      Това е единственото място, където присъствието му може да се пази наистина в тайна - отвърна Цъ Си. - Синеокият е вписан в регистъра като воин евнух. И е назначен за мой личен телохранител с квартира до този дворец.

-      Прекалено опасно е! - каза принц Кун и погледът му зашари из помещението, сякаш се оглеждаше за шпиони във всеки ъгъл.

Цъ Си постави гладката си длан върху бузата на мла­дия принц.

-      Трябва да ми се довериш, братко. Синът на небето и военният съвет няма да научат за него. - Тя прони­за с поглед четиримата си евнуси и те моментално се разтрепериха. - Всеки, който си помисли да ме предаде по какъвто и да било начин, ще бъде сполетян от участ, по-лоша и от смъртта. Кълна се в предците си. - Цъ Си насочи вниманието си отново към принц Кун и погали бузата му. - Трябва да си силен. Разбери, съдбата на ди­настия Цин зависи от помощта на синеокия, който се намира на няма и петстотин крачки от това място. Той има знания, които могат да ни изведат от това ужасно положение, усещам го.

-      Моля те, внимавай - рече принц Кун. - Ако се про­валим, ще ни връчат коприненото въже.

-      Ако се провалим, вече ще сме изгубили главите си от ръцете на варварите.

Принц Кун заби поглед в пода. Беше напълно непод­вижен, само кършеше нервно ръце в широките ръкави на дрехата си.

-      Имаш подкрепата ми - каза накрая той. - Аз съм твой верен слуга, императрице.

-      Ще ти устроя малко забавление довечера, принц Кун - рече с усмивка Цъ Си. - И за момент ще забра­виш несгодите на страната. Утре, когато се срещнем да разговаряме, ще се почувстваш по-силен и по-уверен от плана ми.

-      Благодаря, императрице - отвърна той.

Цъ Си знаеше от опит, че в тежки времена слабите се присламчват към силните. В този случай принц Кун беше реагирал точно според правилото. Цъ Си бе уста­новила, че един хомосексуалист е по-лесен за манипу­лиране от нормалните мъже. Онези, които желаеха пре­лестите ѝ, изискваха далеч повече мислене и планиране. С такива като принц Кун рискът беше по-малък и не ѝ се налагаше да разчита, че ще си държат езика зад зъбите, ако им отдаде плътта си като разплата. Един хомосексу­ален принц бе уязвим - ако се разкриеше тайната на сек­суалността му, Синът на небето щеше да бъде опозорен. Цъ Си се бе възползвала от този факт преди повече от три години, когато успя да накара принц Кун да сподели с нея тайната си - и след това продължи да подхранва този навик, за да го запази жив. Достатъчно бе само да намира момчета и мъже извън стените на двореца, на които плащаше със злато, за да легнат с него. Ако ня­кой от тях станеше прекалено нахален, тя го убиваше със същата лекота, с която махаше иглите от косата си.

В резултат принц Кун се превърна в най-верния ѝ под­дръжник. Подобно на укротител на лъв, Цъ Си подхвър­ляше месо на звяра и така тайните на принц Кун станаха нейното оръжие срещу него. И той вече беше съюзник, на когото можеше да разчита.

-      Бъди спокоен, братко. Ако вестта за самоличността на синеокия стигне Дзъхол, ние ще сме първите, които ще разберат. Най-довереният ми евнух Ли Лиен служи в личните покои на Сиен Фън. Беше назначен, както си знаех, за главен масажист. Ли Лиен има дарбата да успо­коява болка чрез точков масаж и това е голям дар за Не­бесния принц, особено като се има предвид, че болежките му ще се засилят от студения планински климат.

-      Ще имам вяра - рече принц Кун.

-      Ходът на тази война вече се обърна в наша полза - добави Цъ Си. - Сега ни остава само да се възползва­ме от това, което е в ръцете ни. Върви, братко, и мисли положително.