Poslednata imperatrica полностью

Докато гледаше отдалечаващия се принц Кун, Цъ Си впрегна значителния си интелект с въпроса как да съ­блазни синеокия. Задачата леко ускори дъха ѝ, защото не беше сигурна с какъв точно тип мъж си има работа. Той сякаш я познаваше, разбираше я и предвиждаше какво ще каже още преди да е отворила уста... или кра­ка. Синеокият беше загадка и Цъ Си изгаряше от жела­ние да научи повече за него. Той не изглеждаше дори нервен; сякаш му беше писано да влезе в Забранения град и да се установи тук. Когато го поведе през Двора на върховната хармония, най-голямото и най-внуши­телното от всички открити пространства, той изобщо не се захласна от великолепието на най-великото тво­рение на света и тя бе твърдо решена да разбере каква е причината.

Беше готова да вкара в ход всичките си женски коварства. Нямаше възможност да го направи бавно - стратегията, която ѝ допадаше най-много. Когато действаше бавно и съблазнително, мъжете развиваха неудържима страст и веднъж пламнала, не беше лес­но тя да бъде угасена. В случая обаче нямаше място за подобен лукс. Цъ Си трябваше да научи тайната на синеокия, при това бързо. Армията на червените дя­воли беше на прага ѝ. Сиен Фън и династията Цин бяха застрашени - а съответно и възкачването на трона на петгодишния й син. Всичко, за което бе работила така усилено, можеше да бъде изгубено за миг, ако не действаше бързо.

Застанала пред огледалото в будоара си, докато два­ма евнуси се суетяха с прическата и дрехите ѝ, Цъ Си се замисли за вечерта, която ѝ предстоеше. Към полунощ щеше да почувства мъжеството на синеокия в себе си. Бръкна под дрехата си и вкара два пръста в себе си - беше изненадващо подмокрена. Извади пръсти и вни­мателно огледа течността на следобедната светлина. Соковете ѝ бяха воднисти и сладки, което означаваше, че няма овулация.

След като се изкъпа с ароматизирана с мед и лимон вода, Цъ Си излезе от Двореца на съсредоточената кра­сота, облечена в жакет ао и пола цюн. Горните копчета на аления жакет бяха разкопчани; беше решила, че при нужда може лесно да покаже заоблеността на гърдите си, като се наведе. Краката ѝ бяха обути в прости алени сандали. Под леката материя на дрехата нямаше бельо или фуста, прасците и коленете ѝ се виждаха. На шията си носеше две огърлици - едната с перли, другата със златни мъниста. Косата ѝ бе прибрана на свободен кок и закрепена с три нефритени пръчки.

Беше прекрасен есенен следобед и залязващото слън­це лееше потоци светлина над стените на Забранения град, през множеството дворове и градини на Западния дворец. Въздухът бе прохладен, но на слънце темпера­турата беше идеална. Като се изключат следващите я евнуси, наоколо не се виждаше жива душа. Сиен Фън беше взел със себе си по-голямата част от двора и по заповед на Цъ Си останалите наложници, евнуси и при­служници бяха настанени в Източния дворец.

Цъ Си стъпи на първото мраморно стъпало към къ­щата за гости на Двореца на съсредоточената красота и даде знак на евнуха си Ло Мин да обяви пристигането ѝ.

Ло Мин чукна с малко Чукче медния звънец до вра­тата и извика:

-      Императрицата идва! - Гласът му бе дрезгав и писклив. Ло Мин чукна звънеца още веднъж и звънът отекваше в продължение на няколко секунди.

Червените обковани врати на къщата за гости се от­вориха и двама воини евнуси в зелеци копринени одеж­ди излязоха забързано на площадката. С извадени ме­чове те кръстосаха ръце на гърдите си и се поклониха.

Цъ Си чакаше на първото стъпало, светлината на следобедното слънце се лееше покрай нея и хвърляше сянката ѝ върху стената. Беше изпълнена с очакване на срещата, която бе уредила. Без Сина на небето в Забра­нения град тя беше пълновластна господарка на Запад­ния дворец - и мъжът, който скоро щеше да застане на прага, щеше да бъде нейна играчка.

Рандъл приближи входа, като оправяше жакета си. Следобедната светлина нахлуваше през отворената вра­та и той се радваше, че най-сетне ще напусне малката къща. Предишната нощ бе открил, че е невъзможно да заспи, докато двамата воини евнуси го наблюдават. Ма­кар да знаеше, че Цъ Си цени присъствието му, не из­ключваше вероятността тя да нареди смъртта му.

Все пак не можеше да отрече, че очаква с нетърпение да види отново императрицата. Неясно защо, компанията ѝ го опияняваше. И само мисълта за нея ускоряваше дъха му, а кожата му настръхваше. Трудно беше да определи до каква степен тази реакция се дължи на красотата ѝ и до каква на времето, посветено на изучаването ѝ, преди да бъде прехвърлен в миналото. Тя беше като оживял сън. Трудно можеше да се проумее, но той общуваше с една от най-желаните и могъщи жени в историята и трябваше да предупреди сам себе си да не позволява това да завърти главата му. Уилсън се бе погрижил Рандъл да бъде доста предпазлив относно силите на императрицата и потенци­алните рискове при срещите си с нея.