Вече всичко намираше обяснение - Забраненият град, едно от най-свещените места на света, е бил издигнат единствено с целта да се запази Дървото на живота от някакво посегателство. Въпреки това Уилсън се разтревожи още повече. Сега той стоеше между амбициите на Г. М. и новопоявилото се намерение на Джаспър да изпълни мисия Ездра. Двамата мъже, някога твърди съюзници, сега бяха решени да постигнат своето и мисия Ездра се бе превърнала в бойното им поле.
- Как можем да скрием информацията за Дървото на живота от Рандъл? - попита Уилсън.
- Като стартираме мисията по-рано от очакваното - отвърна Джаспър.
Уилсън се вкопчи в масата.
- Не може ли просто да поговорим с Г. М. и да му обясним колко опасно е всичко това?
Джаспър поклати глава.
- Познавам Г. М., откакто се помня. Не може да бъде разубеден. Той умира и за него това е единственият начин да спаси живота си. Не вярва в Бог или в някаква друга висша сила. Не му пука какви могат да бъдат последствията, ако се провали. Провали ли се, умира и всичко приключва.
- Трябва ми известно време да помисля - рече Уилсън, опитвайки се да спечели възможност да обмисли по-добре последствията.
Джаспър отново поклати глава.
- Времето е лукс, който не можем да си позволим, господин Даулинг.
Пекин, Китай
Забраненият град
Императорските градини
25 септември 1860 г.
17:27 ч. местно време
Мисия Ездра -ден 206
След като се разхождаха из Императорските градини в продължение на повече от час, Цъ Си поведе Рандъл обратно към Двореца на съсредоточената красота. Слънцето вече залязваше на запад и температурата бе паднала значително. Намерението ѝ бе, след като пристигнат, да запали огън, да приготви вечеря на госта си и да го съблазни.
Разговорът, който водеха, беше пълен със сексуална енергия. И колкото повече време прекарваха заедно, толкова повече се засилваше стремежът ѝ да го овладее. Още не бяха обсъждали защитата на Средното царство и Цъ Си показваше огромна сила на характера да не изглежда уплашена или застрашена. Времето бе минало просто в обсъждане на преплетените борове, прочути в цял Китай като „брачни дървета“, както и на древните кипариси в Императорските градини - говореше се, че някои от тях са на повече от хиляда години. Брачните дървета бяха страхотна гледка - два извисяващи се бора, единият светъл, другият много по-тъмен, увити заедно през столетията под умелите грижи на евнусите градинари.
Вниманието на Рандъл обаче беше привлечено най-вече от древните кипариси. Той обиколи много от тях и дълго време докосва чворестите им, изтощени и изкривени от възрастта стъбла, след което се взираше нагоре в гъстите зелени клони, очертани на фона на ясното есенно небе.
- Омъжих се за Сина на небето Сиен Фен в сянката на тези дървета - каза Цъ Си, сякаш си спомняше щастлив спомен. - Това бе най-голямата чест в живота ми. Само като си помисля, че някаква си третокласна наложница може да спечели сърцето на най-могъщия човек на света. Истинско чудо. - Тя погледна косо Рандъл. - Това е вълшебен свят, който си струва да бъде запазен.
- Съмнявам се, че сте спечелили само сърцето на Сина на небето.
Цъ Си сдържа усмивката си.
- Имам много таланти. Сред тях е пеенето, което той обожава, а също и способността да водя разнообразни разговори, тъй като имам широки познания по различни теми. - С внезапен прилив на енергия тя скочи напред и се завъртя грациозно, първо на една страна, после на друга, с великолепно поставени ръце. - Освен това харесва и как танцувам.
Блестящото представление предизвика усмивката на Рандъл и той осъзна, че с чара си Цъ Си е успяла да проникне през защитите му с по-голяма лекота, отколкото бе очаквал. Напомни си, че е важно да запази мисълта си ясна. И въпреки това енергичното ѝ присъствие и красотата ѝ му се харесваха все повече и повече.
Цъ Си се въртеше и въртеше, докато отново не се озова до него.
- Освен това цени съветите ми - сериозно рече тя и застана до него.
- Вие сте жена с много таланти.
Слънцето тъкмо се беше спуснало зад стените и в двора падна хладен сумрак.
- Тази вечер ще ви сготвя - каза Цъ Си. - Сами сме в Западния дворец, толкова голяма бе нуждата присъствието ви да се пази в тайна. Готвенето не е сред най-големите ми умения, но съм сигурна, че вечерята ще бъде достойна за съюза ни.
- Хари Паркс и хората му трябва да бъдат върнати в лагера на лорд Елгин веднага щом се възстановят - сериозно рече Рандъл.
- Оцелелите затворници са преместени в по-подходящи квартири в Пекин - отвърна Цъ Си. - И за тях се грижат най-способните ни лекари. Съобщиха ми, че ръцете им били вързани с мокро въже, което се е свило при изсъхването си. Мнозина от пленниците са изгубили пръсти на ръцете и краката. Други са умрели от инфекция.
- Не го казвам заради себе си, императрице, защото видях много жестокости от пристигането си тук. Но е трябвало да си помислите добре и да не се отнасяте с пленниците по такъв начин.
