Poslednata imperatrica полностью

-      Отношенията ни трябва да останат почтени - от­върна той. - Ако ви компрометирам, може да изложа на риск отношенията ви със Сина на небето. А това е нещо, което не бива да се допуска, особено сега.

С престорена свенливост Цъ Си бавно измъкна една по една нефритените пръчици, докато косата ѝ не се по­сипа по раменете ѝ.

-      Аз съм просто ваша слугиня - отвърна тя. - Вие дойдохте в Забранения град с огромните си знания и съ­ветите си. Какво мога да ви предложа в замяна?

-      Не е нужно да ми предлагате каквото и да било - каза Рандъл и насила насочи вниманието си към оран­жевите пламъци, танцуващи в огнището. Но колкото и да се опитваше, подсъзнателно продължаваше да я гле­да с периферното си зрение.

Цъ Си се обърна към огъня.

-      Щом не искате нищо, аз съм късметлийка - рече тя. - Но бъдете така добър да ви разкажа една история...

Рандъл едва си поемаше дъх, докато очите му пиру­ваха с очертанията на изправените рамене на импера­трицата, извивката на гърба ѝ и стегнатото ѝ дупе, което сега бе обърнато към него.

-      Бих сторила всичко, за да защитя трона на Цин - призна Цъ Си. - Досега винаги съм правила онова, което се иска от мен. Синът на небето е мой съпруг, но тронът на Цин е върховният ми господар. Това е един от уроци­те, които една императрица трябва да научи, ако иска да бъде верен слуга. - Тя замълча. - Отначало се молех да не пожелаете тялото ми като отплата за помощта ви, но ако го бяхте направили, като слуга на Цин със сигурност щях да ви се отдам изцяло. - Цъ Си се обърна, знаейки, че тялото ѝ ще се очертае великолепно на фона на горя­щите трупи зад нея. - Но постепенно всичко се свързва не толкова с дълга ми, колкото с вас и мен. Моля, прос­тете думите ми, ако ви изглеждат просто ласкателство, но никога през живота си не съм срещала мъж като вас. Мъж, който може да влезе във Великото вътре и да вър­ви из дворове и дворци без никакъв намек, че го е страх или че е поразен от видяното. Тази сила и самопознание е нещо невиждано между тези стени от смъртта на могъщия Циенлун преди повече от шейсет и пет годи­ни, несъмнено най-великият манджурски император. Отново ви моля да простите за думите, но вашата сила докосва една част от мен, която оставаше пуста, защото този дворец е изпълнен със слабост и страх. Признавам, че копнеех от много години за подобна сила. И ето ви тук, загадъчният синеок, който се измъкна от същото това място, като скочи от външните стени на Забране­ния град, за да избяга от обкръжилите го воини евнуси.

-      Единственият ми друг избор бе да ги избия на мяс­то - отвърна Рандъл. - А подобно нещо щеше да предиз­вика много повече суматоха и грижи.

-      Няма значение дали сте избили стражите или не. Вие сте човек с голяма сила, който се е върнал в Заб­ранения град да постигне собствените си цели. Виж­дам го в забележителните ви сини очи. Но въпросът си остава. Защо?

Преди Рандъл да успее да отвори уста, Цъ Си заго­вори отново:

-      Идвате тук със съвети и напътствия, за които съм ви много благодарна. Но откъде мога да съм сигурна, че намеренията ви са точно такива, каквито казвате? Каква е гаранцията, че наистина сте тук, за да ми помогнете, а не сте шпионин, пратен да осигури унищожаването на Цин отвътре?

-      Тук съм, за да ви помогна - отвърна Рандъл. - Ако не беше така, още щях да съм с лорд Елгин и щях да го посъветвам да атакува Пекин, без да се замисля, и да смаже жалката ви съпротива тук.

-      Така твърдите вие. Ами ако целта ви е да превземе­те Средното царство, без да унищожавате Пекин? Как бихте я постигнали в такъв случай?

Рандъл се усмихна.

-      Тук съм, за да ви помогна, императрице. Можете да сте сигурна в това.

-      И не искате нищо в замяна?

-      Нищо.

-      От опит зная, че на човек, който не иска нищо в замяна, не може да се има доверие. Всички трябва да действаме с някакъв мотив. Такъв е балансът на живота, ин и ян. И докато не видя мотива ви, не мога да ви се до­веря, Рандъл Чен. Аз отлично преценявам характерите на хората. Благодарение на това се издигнах - и оцелях - между тези стени, заобиколена от най-пресметливите и коварни принцове, министри и безбройни мандарински благородници. Да не говорим за вечните амбиции на полумъжете и наложниците, стремящи се да се изкачат по политическата стълбица с всички възможни сред­ства, дори това да означава унищожаването на другите. За един външен човек Забраненият град е място на нео­писуема красота. Но за жителите му той е непрекъсна­то бойно поле за неспокойните вълни на властта, които прииждат и се оттеглят по прищявката на един човек, който също е манипулиран от всички около себе си.

-      Наясно съм какво е това място, императрице. И не съм част от този свят.

-      Вие сте част от този свят - отвърна Цъ Си и в гласа ѝ се долови отчаяние. - И трябва да ви третирам точно като такъв.