Но противоречията между двамата евангелисти относно раждането на Исус са толкова много, че взаимно се компрометират и разкриват художествена измислица. И двамата знаели, че Исус бил роден в Назарет, но трябвало да съобразят този неудобен факт с пророчеството на Михей. Какво направили? Всеки от тях по свой начин пренесъл раждането на Исус от Назарет във Витлеем. Но щом „Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля“ наистина се е родил във Витлеем, както предсказва Михей и както потвърждават авторите на Евангелия от Лука и Матея, защо Марко и Йоан не го споменават? Нито Павел? Как може да пропуснат толкова значимо събитие, което по толкова изумителен начин е заявено в старото пророчество? Отговорът може да бъде само един. Матей и Лука прехвърлили раждането на Исус във Витлеем само за да се съобразят с пророчеството и така да убедят евреите, че действително Исус е царят, предсказан в старозаветната книга на пророк Михей.
- Като в историята за Дева Мария?
- Точно така! Отново Матей и Лука твърдят, че Мария е заченала девствена, в стремежа да се придържат към предсказаното в друго библейско пророчество. - Той показа снимката на листчето с шарадата от Дъблин. - Същото се случва и с тези 141414. Опит да изведат родословието на Исус от това на Давид, така че да съответства на пророчествата в Свещеното писание.
- Разбирам.
- Впрочем това е често срещано в евангелията. Авторите на евангелията всячески се опитали да докажат, че различните епизоди от живота на Исус не са нищо друго освен неща, предсказани за Месията в Свещените писания. По този начин те се опитали да докажат на евреите, че предсказаният спасител е Исус. Ако фактите не го потвърждавали, те си измисляли. Измислили, че Исус се родил във Витлеем. Измислили, че майка му го е заченала непорочно, измислили, че е потомък на Давид.
Валентина свъси вежди.
- Намеквате, че раждането на Исус никога не е било предсказано в Стария завет?
По лицето на Томаш разцъфна усмивка.
- Не намеквам - отвърна той. - Твърдя го.
XXII
ЛЕКАРЯТ ПРЕГЛЕЖДАШЕ ТЯЛОТО, докато двама полицаи ограничаваха достъпа до тази част на улицата и се опитваха да убедят зяпачите да се отдръпнат. Гъста мъгла се стелеше над стръмните калдъръмени улички в късната утрин и обгръщаше Стария град в атмосфера на мрачно униние.
Стиснала кърпичка, с подути от плач очи, Даниела още под- смърчаше. Слабият мъж се взираше в нея със сдържано нетърпение.
- Разкажете какво се случи.
Нова сълза се отрони от крайчеца на окото на момичето, въпреки усилията му да се овладее.
- Дори не знам как да ви обясня, господин... господин...
- Пичуров - представи се слабият мъж, целият изтъкан от кротко нетърпение. - Инспектор Тодор Пичуров.
Даниела отново изхлипа.
- Професорът мина оттук, купи си вестник и тръгна към вкъщи - посочи тя към дървото. - Човекът, който го чакаше, беше ето там и...
- Какъв човек, госпожице?
- Чужденецът - последва ново хлипане. - Чакаше професора.
- Как изглеждаше?
- Не видях добре. Зърнах го само за миг. Стори ми се, че е млад мъж. Беше облечен в черно.
Инспекторът си записа.
- Какво се случи после?
- Тъй като професорът си тръгна, аз взех мобилния телефон и се обадих на Деси за едни книги, които тя и Ивелина щяха да...
- Кои са те?
Даниела шумно си издуха носа.
- Едни приятелки - избърса зачервения си нос и сълзите, които мокреха лицето ѝ. - Тъкмо разговаряхме, когато... когато...
Даниела отново се разплака. Полицаят завъртя очи и въздъхна, стараейки се да прояви търпение. Мразеше да се разправя с роднини и приятели на жертви на убийство; постоянно плачеха и се държаха еднакво предвидимо. Остави я да се успокои и изчака подходящия момент, за да я подкани да продължи с показанията.
- Когато?
- Когато чух вик.
При спомена за онзи адски вик момичето едва не се задуши от ридания. Откъслечните хлипове се сляха в непрекъснат и неудържим плач. Инспектор Пичуров въздъхна; трябваше да изчака още малко. Възползва се от новата пауза, за да запише нещо, изчака около тридесетина секунди и едва тогава поднови разпитва.
- Какво извика професор Вартоломеев?
Момичето беше заровило лице в носната кърпичка, но поклати глава.
- Не той. Беше чужденецът.
- Чужденецът? - учуди се полицаят и моментално спря да пише. - Значи убитият е професор Вартоломеев, а този, който е извикал, е чужденецът?
Даниела кимна с глава.
- Това беше вик на... на отчаяние, на болка... не знам...
Инспектор Пичуров придоби заинтригувано изражение, но си записа забележката.
- И после?
Тя изхлипа.
- Надзърнах и видях чужденеца да бяга, а... професорът лежеше на земята... - Последваха още ридания и сълзи. - Хукнах насам и тогава видях кръвта и...
Тя отново избухна в плач, задъхваше се и тялото ѝ се разтърсваше от ридания. Полицаят разбра, че трябва да прояви повече търпение, и за да убие време, се огледа наоколо. В този момент забеляза малък лист хартия, затиснат под един камък в краката на трупа.
Клекна и взе листчето. Написаното му се стори странно. Той се изправи и се обърна към момичето.
- Знаете ли какво е това?
