- Не, разбира се - отвърна той. - Няма исторически данни за подобно нещо. Това е чисто богословие. Евангелистите са се опитвали да вложат символичен смисъл в неочакваната смърт на човека, за когото вярвали, че е Месията. Важното е, че смъртта на Исус се разбира само в юдейски контекст. И именно тълкуването на тази смърт, което по-късно ще бъде направено от неговите последователи, предизвиква първия конфликт между юдаизма и християнството. Затова казах, че не животът и проповедите на Исус стоят в основата на християнството. Вероятно никога не му е хрумвало да създава нова религия. Той е бил евреин с цялото си същество.
- В такъв случай - предаде се тя - изводът е, че християнството не се основава на живота и проповедите на Исус.
- Не. Основава се на неговата смърт.
Стигнаха до вратата на стаята на Валентина. Италианката извади от чантичката си пластмасовата карта, която служеше за ключ, и я пъхна в устройството. Вратата се отвори. Преди да влезе, тя хвърли поглед назад.
- Това наистина е много интересно - каза Валентина. - Но сега трябва да се приготвя. Да се срещнем в ресторанта след петнайсет минути?
- Добре - съгласи се историкът. - Нашият приятел от израелската полиция ни чака в „Арабеск“.
- Тогава доскоро.
Томаш се облегна на касата на вратата и лицето му придоби лукаво изражение.
- Няма ли да ме поканите вътре?
Италианката щеше да затвори след себе си, но се спря, прикривайки усмивката си.
- Виждате ли стаята ми? - попита тя, показвайки с палец помещението зад гърба си. - Това е Светая светих. - Ръцете ѝ докоснаха вратата. - Това е завесата. - Валентина опря показалец в гърдите му. - Доколкото знам, вие не сте първосвеще- никът. Така че внимавайте.
Португалецът направи физиономия на изоставено кутре и се обърна, за да си върви, но ѝ хвърли един последен поглед през рамо.
- Облечете нещо хубаво - посъветва я той с примирена усмивка. - И секси.
Валентина се престори на обидена.
- О! Глупак!
И затръшна вратата.
XXXIX
ТОМАШ ЗАТВОРИ ВРАТАТА И ЗАОПИПВА СТЕНАТА, за да намери ключа за лампата. Ключът щракна, но лампата не светна.
- По дяволите!
Изруга, ядосан на себе си. Беше забравил да постави ключ-картата в устройството; докато не го направи, оставаше на тъмно. Пипнешком, професорът отново идентифицира ключа и го постави в четеца. И както се казва в
Човек.
Първото нещо, което Томаш видя, беше един човек, който стоеше пред него. Сепна се и отстъпи назад, облягайки се на вратата. Едва тогава видя лицето на мъжа. Беше той самият. Или по-точно неговият образ, отразен в огледалото, окачено пред вратата.
- Уф! - отдъхна си той. Сърцето му биеше в гърдите като барабан. Погледна в огледалото и се засмя на образа си - тялото му бе изопнато срещу вратата като затворено животно. - Изнервен съм, по дяволите.
Той се съвзе и отиде в банята, но не запали лампата там, защото смяташе, че светлината от стаята ще му бъде достатъчна. После се прокле, защото осветлението не стигаше и малкото помещение тънеше в дълбок мрак. Мързеше го да се върне, а и бързаше да се облекчи, затова предпочете да намери тоалетната чиния слепешком.
Прицели се в мястото, което смяташе за тоалетна чиния; бълбукащият звук на течност, падаща в друга течност, му подсказа, че е уцелил целта. Когато свърши, пусна казанчето и все още на тъмно, отиде да се измие. Завъртя крана и подложи ръцете си под хладката вода.
В този миг усети нечие присъствие зад гърба си.
- Какво има? - попита той и се обърна рязко. - Кой е там?
Никой не отговори.
Изплашен и с разтуптяно сърце, Томаш се хвърли към вратата и най-сетне натисна ключа. След миг лампата освети банята. Нямаше никого.
Историкът си пое дълбоко дъх.
- Не мога да се позная! - прошепна той, едновременно ядосан и успокоен. - Като дете съм, по дяволите! Този случай ще ми скъса нервите!
