Останалите се покачиха на варелите и се скупчиха около него. Много скоро сред купа варели се освободи квадратна площадка, те насочиха надолу фенерчетата си и осветиха голям капак в пода.
— Дявол да го вземе! — облещи се Бейтс и вдигна поглед към Уеб. — Как ти дойде на ума?
— Навремето в Оперативното бюро на Канзас Сити работех по един случай. Някакъв тип се опитваше да изработи една банка. Беше напълнил един цял склад с варели мазут като гаранция за огромен заем. От банката бяха изпратили група инспектори да проверят наличността и, разбира се, ония бяха отворили по два-три варела, в които наистина имало мазут, но не си бяха дали труд да проверят задните редове, защото кой костюмиран тежкар ще се катери по мръсни варели с мазут! Спомням си го като сега, защото аз лично съм ги отварял един по един, след като оня хитрец бе прибрал парите и бе духнал.
Бейтс изглеждаше посрамен.
— Задължен съм ти, Уеб.
— Не си мисли, че няма да ти го напомня!
С извадени пистолети те отвориха капака, спуснаха се в тунела и тръгнаха по него. Отначало тунелът вървеше в права линия, после изведнъж сви рязко встрани.
Уеб освети пода с фенерчето си.
— Някой е минал оттук съвсем наскоро. Виждате ли следите?
Тунелът свършваше при някакво стълбище. Агентите предпазливо се заизкачваха нагоре, вдигнали пистолетите си за стрелба. Когато стигнаха до една незаключена врата, те я отвориха полека и се озоваха в избено помещение, подобно на предишното. В този район на града имаше много изоставени сгради. Безшумно се изкачиха на горния етаж, огледаха просторната празна стая, не видяха нищо подозрително, слязоха обратно долу и напуснаха сградата.
— Предполагам, че се озовахме на около две преки на запад — каза един от агентите и Уеб се съгласи. Те заоглеждаха отвън сградата, до която ги бе отвел тунелът. На един от калканите с избелели от времето букви беше изписано името на фирма за търговия на едро с хранителни продукти, а покрай стената имаше товарни рампи, до които да спират камионите с банани. Или с картечници. До рампите имаше дори два изоставени камиона — тъжни скелети със свалени колела и откъртени врати.
— Идваш посред нощ с някой пикал, паркираш между двата камиона, най-спокойно си стоварваш сандъците, прекарваш ги през тунела, и край! — каза Уеб. Той обгърна с поглед околните сгради. — Тук никой не живее, никой нищо няма да забележи, чиста работа.
— Да, но Големия X има извършено предумишлено убийство. Ако дадеш показания, влиза в затвора и не излиза повече.
— Първо трябва да го открием обаче, а от това, което видях, той не е случаен любител.
— Ще те поставим под охрана като федерален свидетел.
— Няма нужда. Аз също не съм любител в моя бранш.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? Тоя тип има всички основания да ти извие врата.
— Ако е искал, щеше да го направи още снощи. Аз не бях в състояние да се съпротивлявам. Освен това имам поставена задача. Охранявам Били и Гуен Канфилд и нямам намерение да оставя работата си по средата.
— Не разбирам. Тоя хубостник убива един от своите пред очите ти, а после те пуска да си ходиш.
— Пуска ме, за да ти предам за тунелите.
— Той не е ли чувал, че има телефони в тая държава? Не се шегувам, Уеб, искам да ти сложа охрана.
— Каза, че си ми задължен. Сега е моментът да ми се отплатиш.
— Какво може да е по-важно за теб от това да останеш жив?
— Не знам, Пърс. В моята професия не ми остава време да се замислям за тия работи. Но нямам намерение да се покривам тъкмо сега.
— Аз съм твой началник, мога да ти заповядам.
— Не се съмнявам, че можеш — каза Уеб, като го изгледа в упор.
— По дяволите, Лондон, от теб имам повече неприятности, отколкото полза!
— Мислех, че отдавна си го разбрал.
Бейтс огледа още веднъж рампите.
— Лошото е, че няма как да докажем каквато и да било връзка между „Свободните“, този склад и ония картечници. Без доказателства не можем нищо да им направим. А тъкмо сега те са се снишили и не ни дават никакъв повод да ги навестим.
— Ония убийства в Ричмънд не са ли свързани по някакъв начин със „Свободните“? Струва ми се, че оттам все нещо ще излезе.
— По траекторията на куршума установихме, че съдията Ледбетър е застрелян откъм една строяща се сграда на отсрещната страна на улицата. На такъв строеж работят няколкостотин души.
— А обаждането по телефона?
— От уличен автомат в южен Ричмънд. Никакви следи.
— Да, но по това време съдията е бил в центъра на града. Това означава, че са замесени поне двама души.
— Точно така. Аз никога не съм предполагал, че си имаме работа с любители.
— Какво знаеш за Уоткинс и Уингоу?
— Всички служители в кантората на Уингоу са проверени.
— А чистачките? Някоя от тях е могла да намаже слушалката на телефона му с атропин.
— И тях ги проверихме. Повечето са приходящи, но въпреки това не открихме нищо.
— А Уоткинс?
— Теч в газовата инсталация. Къщата е стара.
