Така си намери и повод да се измъкне от мрачните погледи на колегите си, които бе натоварила да открият имената на всички речни търговски кораби, които са се намирали в радиус от петдесет километра около Лайден през денонощието, когато бе убит Де Гроот. Надяваше се немските й колеги също да са се постарали, в противен случай това упражнение би било чиста загуба на време. Ако успееха да намерят кораби, отговарящи на изискванията и за двете държави, немците трябваше да проверят дали някой от екипажа на въпросните кораби не притежава тъмен на цвят фолксваген голф. С малко късмет и повече упоритост, биха могли да наберат достатъчно заподозрени, у които да потърсят съответствия с профила, изготвен от Тони.
Беше изпратила един от колегите си и в университетската библиотека, за да провери за някакви писма или публикации, съдържащи критични бележки за работата на Питер Де Гфоот и на останалите жертви. Още по-малко бе склонна да вярва, че това произволно хрумване на Карол би дало плод, но беше твърдо решена да не остави непроследена и най-незначителната улика, и най-отвлечената теория.
Трябваше да си признае, че е разочарована от постигнатото до тук. Съзнаваше отлично, че профайлърите не са чудотворци, но се беше надявала, че Тони ще им даде някакви по-конкретни указания. Може би очакванията им са били прекалено високи. Изглежда единственият начин, по който тези случаи биха могли да бъдат разрешени, си оставаше упоритото, понякога досадно полицейско дирене. В него нямаше нищо ефектно, но нерядко даваше резултати.
Изпита странно чувство, когато се озова отново в кабинета на Питер Де Гроот. Почти не се забелязваха следи от случилото се тук. Само петно от вода върху полираната повърхност на бюрото и остатъци от прашеца за вземане на отпечатъци, там, където хората от лабораторията не бяха почистили след себе си. Мартенс щеше да се ядоса, каза си тя разсеяно. Много се дразнеше, когато екипът за оглед на местопрестъплението оставяше подир себе си по-голям хаос, отколкото бе заварил.
Сега всички повърхности бяха покрити с тънък слой прах. Вероятно чистачката нямаше да влезе отново тук. А досега и бившата съпруга не се беше появила, за да влезе във владение на наследството на децата си. Вероятно завръщането в някогашния й семеен дом не я привличаше особено при тези обстоятелства.
Марейке се обърна към шкафа с папките. Най-добре да започне с очевидното и да потърси името на самия Де Гроот. Нахлузи гумени ръкавици, отвори чекмеджето, обозначено със съответната буква, и започна да преравя папките с дългите си пръсти.
Невероятно, но папката беше тук, точно в съответствие с предвижданията на Карпф. Стандартна папка — различаваше се от останалите единствено заради малко по-бледожълтеникавия оттенък на картона. На гръбчето нямаше етикет, а на обикновения бял етикет отпред пишеше: „Питер Де Гроот. История на заболяването“.
Марейке извади внимателно папката от чекмеджето. Отнесе я до прозореца, за да вижда по-ясно съдържанието. Първо я огледа отвън и забеляза с лек пристъп на възбуда едва забележимо петно от нещо тъмно, с маслен отблясък, в долния ъгъл на гърба. Подуши го, но не долови миризма. После отвори папката. Вътре имаше само един лист.
Поведението му не е оправдано от реалните му постижения, които могат по-скоро да бъдат определени като посредствени. Независимо от това представата за собствените му способности е поддържана от група колеги, които по неясни причини демонстрират нежелание да поставят под въпрос образа, който сам си е създал…
Марейке четеше, обзета от постоянно нарастващо смущение. Това беше някакво гротескно, извратено описание на личността на Де Гроот, ако можеше да се вярва на сведенията на неговите приятели и колеги. Но езикът явно се доближаваше до ползвания от психотерапевтите — и това потвърждаваше извода на Тони, че убиецът е разучил и възприел донякъде основите на професионалния жаргон.
Нямаше търпение да предаде папката в лабораторията. Текстът беше разпечатан на принтер, но въпреки тази анонимност имаше следи, които можеха да дадат положителен резултат. Това петно на гърба на папката например. За първи път от дни насам Марейке имаше чувството, че държи в ръцете си истинска улика.
Докато слизаше забързано към колата си, тя се ругаеше на ум. Отдавна трябваше да нареди да прегледат папките в шкафа на Де Гроот. Беше наредила претърсване на личните му документи, но тъй като покойният беше преподавател, а не практикуващ психолог, не й бе дошло на ум, че професионалната му документация би мота да съдържа нещо свързано с убийството. Ако този пропуск доказваше нещо, то бе ползата от споделената информация.
