Прекрасно изтъкан сюжет, който разкрива за пореден път огромния талант на Бърнард Корнуел като исторически разказвач. Daily MailГодината е 878 сл.Хр.След като Утред, лишеният от собственост и владения лордски наследник на Нортумбрия, помага на саксонците да победят датските нашественици при Етандун, за него настъпва времето да се завърне у дома. Задълженията му към неблагодарния крал Алфред привидно са приключили и дългът му към доведената му сестра го принуждава да й се притече на помощ — тя е в плен на жестокия Кяртан и предизвикателството да се изправиш срещу такъв противник се оказва далеч по-сериозно от очакваното, особено когато нямаш достатъчно съюзници за предстоящата неравностойна схватка. Северът се превръща в арена на бунтове, хаос, страх и коварно предателство… което неизбежно ще запрати Утред обратно към Уесекс и ще го срещне отново с Алфред Велики.„Повелителите на Севера“ продължава вълнуващата сага от поредицата „Саксонски хроники“ за създаването на Англия. Сюжетът напомня на епоси като „Песен за огън и лед“, но пленява с реализма и с автентичността си. Мащабните конфликти и възхитителните образи на Бърнард Корнуел са разгърнати в историческа и оптимално реалистична среда, която ни връща назад във времето и ни разкрива важни парчета от пъзела, формирал европейската култура и цивилизация, без да се изкушава от прекалени волности и без да навлиза във фантастичното, но неизменно поддържайки интереса на читателя до зрелищния финал.
На Ед Бреслин
… Com on wanre niht scri?an sceadugenga.
От бледната нощ се изплъзва ходещият в сенките.
Изписването на имената на местностите от англосаксонската епоха е сложен въпрос, като липсват съгласуваност и единомислие дори по отношение на самото име. Така Лондон може да се срещне като Лундония, Лунденберг, Лунденне, Лундене, Лунденуик, Лунденсестър и Лундрес. Някои читатели несъмнено ще предпочетат други версии на имената, изброени по-долу. Най-често съм ползвал правописа, цитиран от Оксфордския или Кеймбриджкия речник на английските географски наименования за или около периода на управление на Алфред (871–899 г.), но дори това решение не е застраховано от неточности. Остров Хейлинг през 956 г. например се е изписвал както Хейлинкиге, така и Хеглингайге. Самият аз също не съм бил докрай последователен — предпочел съм съвременното Англия пред Енглаланд и вместо Нортумбралонд съм използвал Нортумбрия, за да се избегне предположението, че границите на древното кралство съвпадат с тези на съвременния Нортъмбърланд. Тъй че този списък, както и самите имена, е плод на интерпретация.
Алклит — Бишъп Оклънд, графство Дърам
Батум — Бат, Ейвън
Бебанбург — Замъкът Бамбъро, Нортъмбърланд
Берокшър — Бъркшър
Гирум — Джароу, графство Дърам
Глевесестър — Глостър, Глостършър
Дефнашир — Девъншър
Дифлин — Дъблин, Ирландия
Дорнуарасестър — Дорчестър, Дорсет
Дънхолм — Дърам, графство Дърам
Ексансестър — Ексетър, Девън
Етандун — Едингтън, Уилтшър
Етелингег — Атълни, Съмърсет
Йоферуик — Йорк
Кенет — Река Кенет
Кетрехт — Катърик, Йоркшър
Кеър Лигалид — Карлайл, Къмбрия
Контварабург — Кентърбъри, Кент
Кумбраланд — Къмбрия
Кънкасестър — Честър-ле-Стрийт, графство Дърам
Линдисфарена — Линдисфарн (Светият остров), Нортъмбърланд
Лундене — Лондон
Онрипум — Рипън, Йоркшър
Редингум — Рединг, Бъркшър
Сюнингсвейт — Суинитуейт, Йоркшър
Синуит — Крепостта Синуит край Канингтън, Съмърсет
Сипанхам — Чипънхам, Уилтшър
Страт Клота — Стратклайд
Сут Сеакса — Съсекс (Южни саксонци)
Съморсете — Съмърсет
Тине — Река Тайн
Темес — Река Темза
Торнсета — Дорсет
Треск — Търск, Йоркшър
Туеде — Река Туийд
Уийре — Река Уиър
Уилтун — Уилтън, Уилтшър
Уилтуншър — Уилтшър
Уинтансестър — Уинчестър, Хампшър
Хайтхабу — Хедебю, търговски град в Южна Дания
Хамптоншир — Хампшър
Хегостелдс — Хексъм, Нортъмбърланд
Хедене — Река Идън, Къмбрия
Хокхале — Хаухол, графство Дърам
Хорн — Хьофн, Исландия
Исках тъмнина. В онази лятна нощ имаше луна и тя постоянно се подаваше иззад разпокъсаните облаци, сякаш нарочно, за да ме дразни. А аз исках тъмнина.
Отидох с двете кожени торби до малкия рид, бележещ северната граница на владението ми. Моето владение. Наричаше се Фифхаден и представляваше наградата на крал Алфред за вярната ми служба при Етандун, където при дългия, зелен хълм бяхме победили армията на датчаните. Двете стени от щитове се изправиха една срещу друга и когато всичко свърши, Алфред отново бе крал. Врагът бе разбит, Уесекс оцеля и смея да кажа, че аз свърших доста повече работа от останалите. Жена ми умря, приятелят ми умря, собственото ми бедро бе пронизано от копие и какво получих в отплата? Фифхаден.
Пет кожи — това ще рече името му.1 Пет кожи! Земя, едва стигаща да изхранва четирите семейства роби, които оряха нивите, стрижеха овцете и ловяха риба в река Кенет. На други мъже бяха дадени големи имения, църквата получи необятни гори и пасища, а аз — тези жалки огризки. Мразех Алфред. Този жалък, набожен, стиснат крал, който се отнасяше към мен с недоверие, защото не бях християнин, а идвах от Севера. Бях му върнал кралството при Етандун, а той ме възнаграждаваше с Фифхаден. Копеле.
Както казах, довлякох двете торби до ниския рид, който бе опасан от овцете и обсипан с огромни, валчести камъни, сега белеещи под лунната светлина. Стаих се зад един от тях, а до мен приклекна Хилд — бивша монахиня от Сипанхам, превърната в блудница от датчаните при превземането на града. Сега беше моя жена. Понякога нощем я чувах как се моли и молитвите й бяха все сълзливи и отчаяни. Предполагах, че в крайна сметка пак ще се върне при своя бог, но за момента бе намерила убежище при мен.
— Защо чакаме? — попита тя.
Притиснах пръст към устните си, за да я накарам да замълчи. Хилд имаше издължено лице, големи очи и златиста коса, скрита под забрадката. Жалко бе да се погубва като монахиня. Алфред естествено я искаше обратно в манастира, а аз именно затова я държах при себе си. За да дразня копелето.