АЗ
Знам. Прочетох за това във вестниците. И ви видях по телевизията.
ПАТРИК
Предполагам, че съм някакъв вид знаменитост.
АЗ
Не мога да спра да мисля за онова, което ми казахте — как Бодлер е изпращал писма на своята Бяла Венера. Питам се дали според него те са щели да я шокират. Или е предполагал, че на някакво ниво тя ще приеме охотно интимността, която ѝ предлага — малко по малко да я допусне в най-тъмните си фантазии.
ПАТРИК
„Какво е знаела Бялата Венера“. Всъщност това би била интересна тема за дисертация. Но такава, която вероятно не би могла да бъде написана от мъж.
АЗ
Може би
ПАТРИК
Защо не? Така или иначе, беше ми приятно да поговорим.
Вътрешно треперя. Цялата операция зависи от следващите няколко секунди. И от предстоящото ми предложение, което последния път беше посрещнато с отказ.
Но тогава той имаше съпруга. А и сега съм друга.
АЗ
Дали можем да поговорим още малко? Може би на кафе?
Той се поколебава, поглежда към вратата. И тогава…
ПАТРИК
Добре. Но не тук. Преди да стане френска катедра на Колумбийския университет, в тази сграда е имало лечебница за заможни душевноболни, понякога си мисля, че все още е така. Да отидем някъде извън университета.
Франк и Катрин подслушват през слушалки.
ФРАНК
Ще стане. Наистина ще стане.
КАТРИН ЛЕЙТЪМ
Ще видим.
Вечерта е топла и слънчева, но той ме води в един подземен бар с приглушена светлина на авеню „Амстердам“. По масите потрепват пламъчетата на свещи в стъклени буркани. Вътре сме само ние двамата. Дали пък не иска да го виждат с мен?
Дали прикрива следите си, като прави всичко възможно след това да не могат да ни свържат?
Избутвам тази мисъл от главата си. Сега съм в образа на своята героиня; онази друга, по-уверена, по-импулсивна Клер, а не уплашената студентка по актьорско майсторство, която изгледа ужасяващите презентации на Катрин.
Седим в един тих ъгъл и говорим.
АЗ
… това желание да провери къде минават границите, да достигне отвъд лицемерието и самодоволството на средните буржоа. Разбира се, хората са се престрували, че написаното от него ги шокира.
Но всъщност те просто са се страхували — страхували са се от собствената си посредственост.
ПАТРИК
Повечето твърдят подобни неща. Но не ги мислят наистина.
АЗ
Аз не съм повечето хора.
Катрин кимва. Не е зле.
