Но тогава се сещам за зелената карта, която ме очаква, щом всичко приключи. Това е просто работа. Работа с различни правила от онези, с които обикновено си свикнала, така е. Но са същите умения, същият процес.

— Опитай се да не се тревожиш — казва тихо Франк, сякаш прочел мислите ми. — И се опитай да не мислиш твърде много за лошите неща. Помни, ние ще бъдем наблизо. Най-големият ни приоритет е твоята безопасност.

И накрая последният детайл.

— Това наистина ли ще свърши работа? — пита Франк, докато ножиците на фризьора проблясват пред очите ми. — Да я направим да прилича повече на съпругата му?

— Не знам, Франк — казва Катрин. — Никой не знае. Не може да се каже, че някой друг е водил операция като тази.

— Не е важно дали ще помогне на Патрик — казвам аз, докато кичурите коса падат по пода около мен. — Така се прави, Франк. Така се подготвяме.

Не откъсвам очи от жената в огледалото. И усещам как вътрешностите ми се свиват от въодушевлението, ужаса и еуфорията на представлението, което предстои да започне.

Утре. Утре ще се срещна с Патрик. Катрин е решила, че съм готова.

Време е за начало на представлението.

<p>26</p>ИНТЕРИОР. КУХНЯТА НА АПАРТАМЕНТА — НОЩ

Минава полунощ. Седя до кухненския плот и пия. Половината от бутилката вече я няма. Облечена съм с широка блуза без ръкави, краката ми са голи.

Прокарвам пръсти по новата си скъсена коса. Чувството е различно, сякаш вече съм някой друг. Но може би това е от алкохола.

Леко несигурно, отивам и коленича пред една от мъничките камери.

АЗ

Не послушах съвета ти, Франк. Започнах да мисля за това. И започвам да се страхувам.

ИНТЕРИОР. АПАРТАМЕНТЪТ НА ДОЛНИЯ ЕТАЖ

Франк ме гледа на някой екран. Знам, че ме гледа.

АЗ

Но трябва само да кажа вълшебната думичка и ти ще дойдеш да ме спасиш. Нали така? Детектив Франк ще се отзове.

Изправям се. Главата ми вече е извън кадър. Остават да се виждат само голите ми крака.

АЗ

Знам, че си там, Франк. Гледаш ме. Благодаря ти за онази реч, когато ми каза как ще включвате системата само когато се наложи, но… аз знам какви са мъжете, забрави ли?

Блузата ми пада на пода.

АЗ

Ще си лягам, Франк. Ако искаш, можеш да ме пазиш, докато спя. Моят рицар на бял кон. Всъщност много бих се радвала да го направиш.

Обръщам гръб на камерата и се отдалечавам. На долния етаж Франк бавно изпуска въздуха от дробовете си.

<p>27</p>ИНТЕРИОР. ЗАЛА ЗА ЛЕКЦИИ ВКОЛУМБИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ — ДЕН

ПАТРИК ФОГЛЪР

Не можем да се надяваме да разберем Бодлер, ако се опитваме да съдим неговото поведение, и в частност поведението му спрямо жените, по днешните стандарти. Moi, je dis: la volupté unique et supréme de l’amour gît dans la certitude de faire le mal — „За мен единственото и най-велико удоволствие от секса се крие във възможността да върша зло“. За Бодлер жените не са просто индивиди. Те са идеализирани представители на своя пол; те са символи — едновременно на съвършено творение от плът и на невъзможността в този покварен свят съвършенството да се окаже нещо повече от моментна илюзия.

Обсъждахме няколко различни начина как да подходим към първата ни среща. Но в крайна сметка Катрин реши да не усложняваме нещата. Ежеседмичните му лекции. В Нюйоркската полиция има цял един отдел, който се занимава със създаване на фалшива самоличност. Върху личната карта, която ми дадоха, има моето име и снимка, но вече съм студентка в Колумбийския университет.

Седя в дъното, не си водя записки и слушам толкова съсредоточено, че цялото ми тяло е приведено напред. Омагьосана съм.

Перейти на страницу:

Похожие книги