Повярвай ми полностью

Следва вяло летаргично ръкопляскане.

— Добре — казва Орла, като се обръща към младия мъж до нея. — Итън, защо не ни разкажеш за какво си мислеше през последната седмица?

Итън започва да мрънка нещо за това как се чувства гузен, защото е крал пари от сестра си, за да си купува наркотици. Почти не го слушам. Току-що си дадох сметка на какво ми прилича тази сбирка.

Хора, събрани в кръг около учителя в средата, един по един изнасят представление.

И получават аплодисменти.

В резултат на казаното от Итън за днешната среща е избрана темата: „Ужасните неща, които сме вършили“. Една жена е наръгала съпруга си, защото си мислела, че е Сатаната. Някаква друга се опитала да се метне през прозореца пред очите на децата си.

Най-сетне идва моят ред.

— Клер — казва Орла, като се обръща към мен. — Спохождат ли те някакви тревожни мисли?

— Ами — казвам аз — в някакъв момент нямах пари да си плащам наема и нямах право да работя законно. Затова ходех по хотелите в Манхатън и се преструвах на проститутка.

— Добре — казва Орла след кратко мълчание. — Благодаря ти, че сподели това. Сега, Анна…

— Ехааа! — казва един мъж от дясната ми страна на име Майкъл. — Чакай малко. Как става това? Просто казваш на някакъв случаен мъж, че си проститутка?

Всички погледи са втренчени в мен.

Затова им разказвам.

— Нямах намерение наистина да спя с онези мъже — казвам накрая. — Но така или иначе бях свикнала да правя подобни неща от времето, в което работех като примамка за една адвокатска кантора. Единствената разлика беше в това, че вместо съпругата, ми плащаше директно съпругът. И можеше да запази половината от парите, а също и брака си. Така печелехме и двамата.

Хората от групата са като омагьосани. Бях изиграла гласа на женения Алън с монотонен акцент от Ню Инглънд — той беше родом от Ню Хемпшир, обичал да ловува — а проститутката Ребека говореше с дрезгав южняшки акцент и изяждаше половината от гласните.

Настъпва дълго мълчание. Орла сякаш се отърсва от унес.

— Продължаваме — казва тя. — Анна, има ли нещо, което искаш да споделиш?

— Според мен от груповата терапия става ясно, че все още не си се възстановила — казва доктор Банър. — Както и подозирах.

Твърде късно осъзнавам, че съм попаднала в поредния капан.

— Колко дълго ще ме държите тук?

— Докато спреш да представляваш заплаха за себе си и околните, Клер.

— Кога ще се случи това?

— Имаш прогрес. Но дори лекарствата да намаляват някои от повърхностните симптоми, те може би не спомагат за решаването на основните проблеми.

— Тогава как ще разберете кога ще съм достатъчно добре, за да си тръгна? Какво очаквате да се случи?

— Имаш предвид, какво поведение би ми показало, че си по-добре?

Кимвам.

— Ако ти кажа, нямам никакво съмнение, че ще успееш да го изиграеш безупречно — казва той с тънка усмивка. — Затова, Клер, нека се изразя по следния начин: ще знам, че състоянието ти започва да се подобрява, когато престанеш да се преструваш, че е така.

Не ни е позволено да ползваме интернет, но в канцеларията има един древен компютър с достъп до Мрежата. Виждала съм санитарите да си проверяват профилите във Фейсбук, когато наоколо няма лекари.

Пациентите имат право да поискат дребни задачи, с които да си уплътняват времето. Предлагам услугите си да сортирам боклука за рециклиране, което ми осигурява достъп до канцеларията. Мотая се наоколо и подреждам разни хартии достатъчно дълго, за да успея да видя как един санитар въвежда паролата си. После, късно през нощта, се промъквам обратно и влизам в интернет.

Пускам търсене за „Хистрионно разстройство на личността“. Появява се списък с уебсайтове, предимно с психологическа насоченост.