Обръщам се към Нита.
– Все пак не виждам защо им е да рискуват живота на толкова много Дивергенти? Не,
трябва ми доказателство за такова твърдение.
– Че нали затова дойдохме – заявява Нита и включва лампите над металните
шкафове. После с бърза крачка тръгва към стената вляво. – Отне ми много време да
получа достъп до това помещение, и още повече, за да възприема това, което видях.
Помогна ми един генетично чист... симпатизант.
Навежда се, отваря едно от долните чекмеджета и вади шише с оранжева течност.
– Познато ли ти е? – пита, без да откъсва очи от мен.
Опитвам си да си спомня инжекцията, която ми биха преди началото на симулацията.
Беше към края на инициацията на Трис. Макс, точно той ми я би. Във врата, където
десетки пъти преди това си бях инжектирал серума на Безстрашните. Точно преди да ми
забие иглата, светлината падна върху стъклената епруветка. И течността в нея бе
оранжева. Същото оранжево като това, което държи Нита.
– Цветът е същият. И какво от това? – казвам.
Нита занася шишето до микроскопа, Реги взема едно стъкълце от таблата до
компютъра, потапя капкомер и отмерва две капки. След това покрива стъкълцето с
двете оранжеви капки с друго стъкълце, за да не тече, и го слага под микроскопа.
Действа бавно, внимателно, но много уверено. Това са движенията на човек, който е
извършвал тази процедура хиляди пъти.
След това сяда зад компютъра, докосва екрана и отваря програма на име
„МикроСкан“.
– Информацията е достъпна за всеки, който умее да използва уредите и, естествено,
знае паролата, която симпатизантът ни бе така добър да ми даде – обяснява Нита. – С
други думи, не е чак толкова трудно да получиш достъп, но никой не се е сещал да
разгледа всичко чак толкова внимателно. Увредените нямат достъп до пароли. Никой не
предполага, че знаем за това. Този склад се използва за неуспешни експерименти, стари
разработки и всякакви уж безполезни неща.
Тя поглежда през микроскопа и наглася фокуса.
– Хайде, давай.
Реги натиска някакво копче и на монитора под името на програмата се появяват
няколко параграфа с описание. Той посочва параграфа в средата на екрана и аз
започвам да чета на глас:
– Серум за симулации v4.2. Координира действията на голяма група обекти. Предава
сигнали на големи разстояния. Халюциногенът от оригиналната формула не влиза в
състава на субстанцията – симулираната реалност се създава от програмист.
Това е.
Това е серумът на симулацията от атаката.
– Сега нека те попитам защо Бюрото има това вещество, ако то не е плод на негова
разработка? – казва Нита. – Те въведоха серумите в експериментите, но после ги
оставиха на хората вътре да ги доразвиват. Ако Джанийн е разработила този серум, те
нямаше да
го откраднат. Напротив! Щяха да гледат как го прилага и как го
усъвършенства. За да е тук, значи е направен от тях.
Не мога да откъсна очи от осветеното стъкълце и двете оранжеви капки под
микроскопа. Издишвам на пресекулки.
– Защо? – пита Трис задавено, сякаш някой ѝ е спрял кислорода.
– Аскетите искаха да разкрият истината на всеки в града. И видя какво стана, когато
това се случи. Евелин се превърна в диктатор, безкастовите смазват останалите и съм
повече от сигурна, че верните на кастите ще въстанат. Това ще се случи рано или късно
и ще загинат много хора. Разкриването на истината подлага експеримента на риск, няма
спор в това –продължава Нита. – Преди няколко месеца, когато Аскетите бяха на ръба
да предизвикат разрушения и да доведат града до нестабилност, Бюрото вероятно е
решило, че е по-добре да се лишат от тях, дори и с цената на живота на Дивергентите
им, отколкото от целия град, което би било много по-голяма загуба. По-добре да жертват
живота на Аскетите, отколкото целия експеримент. Затова се свързаха с човек, който би
се съгласил с тях – с Джанийн Матюс.
Думите ѝ ме обграждат и потъват в мен.
Слагам длани на масата, за да поема хлад от нея. Ръцете ми горят. Виждам
изкривеното си отражение върху металния плот. Да, мразех баща си през по-голямата
част от живота си, но никога не съм мразил Аскетите. Тяхното спокойствие, общността им,
установеният ред – това за мен са хубави неща. Сега повечето от тези мили и раздаващи
се хора са мъртви. Убити по зверски начин от Безстрашните, под командата на Джанийн,
с цялата мощ на Бюрото зад гърба ѝ.
Майката и бащата на Трис са сред загиналите.
Трис стои неподвижна, отпуснатите ѝ ръце са почервенели от бушуващата кръв.
– Това е проблемът, тяхната сляпа отдаденост на тези експерименти – продължава
Нита. Думите сякаш се плъзгат в малкото останало място в мозъка ми. – Бюрото ги
цени много повече, отколкото цени живота на генетично увредените. Това е очевидно. А
сега нещата ще станат дори по-зле.
