Циганските поверия, език, обичаи, имена, привички и митове, описани в книгата, са реални. Само съм смесил обичаите на няколко различни цигански племена за полесно развитие на сюжета.
До момента няма открити категорични доказателства за съществуването на
Писането и проучванията за книга като тази може да бъде много самотно преживяване, затова съм още по-благодарен, когато някой извън най-близкия ми кръг се поинтересува от него. Моят агент, Оли Мънсън от „Блейк Фридман“, защитаваше книгата от самото начало - от гъсеница, през ларва до красива пеперуда. Изключително съм му задължен за приятелството и за твърдата му подкрепа, както и на всички в „Блейк Фридман“ за общия им и многостранен принос. Рави Мирчандани, моят редактор в „Атлантик“, също бързо застана зад книгата, така постъпи и моят германски редактор, Урбан Хофщетер в „Бланвале“, който беше първият международен редактор, застанал зад книгата на сто процента - дълбоко съм благодарен и на двамата.
Благодаря и на полуневидимия отдел продажби в „Атлантик“, особено в лицето на изпълнителния директор Даниел Скот, чието лично послание в подкрепа на книгата ми осезаемо повдигна моя дух. Благодарен съм и на безименния букинист на левия бряг на Сена, който прекара един цял летен следобед щедро споделяйки с мен своите наблюдения върху циганите мануши. Накрая искам да благодаря на Британската библиотека и на Френската националната библиотека, просто защото ги има.
Автори по цял свят са им задължени.
