Преследваният полностью

— А какво те притеснява? — попита Дейвис.

— Ти ме притесняваш. — Тали го погледна за момент и после пак заби поглед в пътя. — Страхувам се, че ще го накараш да воюва с тях.

— Свободен е да прави каквото си иска — отговори Дейвис, — аз вече не участвам… Тук трябва да завиеш.

Постовият край южния път приближи до колата, като се усмихваше и поклащаше глава към приятеля си Теди Кас.

— Не, не е минавала оттук и тази сутрин. Знам колата. Тази зелена кола е много хубава, но засега не съм я виждал.

Когато обърнаха и потеглиха обратно на север, Теди каза:

— Между това място и хотела има не повече от пет мили. Какво сме подминали?

— Имаше някакъв път — рече Валенцуела. — Единствения, който видях.

— Къде?

— Ще го видиш.

При Вади Шломо нямаше никаква табела, но действително имаше някакъв път. Две бразди в твърдата земя се виеха през пустинята. Рашад излезе от колата с узито, изтича пред нея и тръгна напред, като оглеждаше всеки завой и височина, след което махваше с ръка на сивия мерцедес да го последва. Придвижваха се бавно. Внимателен, но нетърпелив, Рашад все пак знаеше, че това няма да продължи дълго.

Теди Кас и Валенцуела напредваха с колата по неравния път и се озъртаха през стъклото. Те също бяха нетърпеливи, но пазеха самообладание и чакаха кога Рашад най-сетне ще им даде очаквания знак. Когато Рашад изчезна от погледа им зад един завой и туфа храсти и този път се изгуби за цели десетина-петнайсет минути, те останаха да седят мълчаливо, заслушани в бръмченето на климатичната инсталация. Слънцето напичаше през стъклото.

После Рашад се появи откъм пресъхналото пясъчно дъно, подхлъзна се, ожули си коляното, докато се катереше, но беше усмихнат.

Тали се засмя радостно и с облекчение, когато Розен я прегърна и целуна по бузата. Докато минаваха покрай къщата на път за моравата, той си взе якето от пехотинеца, облече го, закопча едно копче, оправи раменете и потупа джобовете.

— Чувствам се като у дома си — рече Розен. — С това яке мога да направя всичко. Тали, ти си най-сладкото момиче в Израел, обичам те. Какво стана с Еди? Говори ли с нея?

Дейвис видя как изражението на Тали се промени и радостта й помръкна.

— Чака ви в „Лароме“.

— Това не е точната дума — обади се пехотинецът. — Каза, че можеш да й се обадиш, ако желаеш. — Видя как Розен се намръщи. — Да, смята, че й въртиш номера и започнало да й писва да те чака.

— Да ме чака ли? Та тя обиколи цял Израел с моя паспорт. Достатъчно беше да го остави някъде. Така ли каза? Че й е писнало да чака?

— Мисля, че тя не разбира — каза Тали.

Една синя пластмасова кана и четири чаши бяха поставени върху масата сред моравата, под чадъра. Розен бръкна в каната и разбърка съдържанието с пръст. Чуха как ледът звънна, звук на нещо студено сред горещото пустинно слънце. Пехотинецът спря в края на моравата и се загледа в мерцедеса, оставен на пътя, после премести погледа си малко по-нататък, към входа в ниската ограда. Малко по-късно щеше да вкара колата под навеса. Щеше да я паркира зад камарото, но вероятно обратно, с лице към пътя.

— Ама че жени — рече Розен. — Няма да направят и една крачка встрани, ако ще попречи на удобството им. Изглежда, без това няма да имам време, след като ще заминаваме за Шарм ел Шейх, така че какво да съжалявам, ако не я видя.

Дейвис се върна обратно.

— Защо не вземеш Тали със себе си? Ето някой, който ще ти прави компания. — Той погледна към нея. — Смятам, че няма да има нищо против да си почине малко след цялото това тичане. Е, хайде да влезем вътре и да поговорим.

Когато Розен я погледна, Тали сви рамене, както тя си знаеше, и отвърна:

— Както кажете. Нямам нищо против.

— Мислил съм за това — рече Розен. — Наистина ще ми трябва някой и за прикритие, и да се свърже с компанията, да им каже да ми изпратят чек — стига са се мотали с тия пари в брой, нека използват банката и поемат разноските по прехвърлянето. Слушай — обърна се той към Дейвис, — и за теб ще се погрижа и нищо не искам да чувам за онова, което ти е дал Мел. Разбра ли?

— Мислех, че сме приятели — възрази Дейвис.

— Разбира се, че сме приятели.

— Искам да кажа, че не го правя за пари.

— Знам, че не го правиш за пари. Но ти, имаш някаква много странна представа за парите и ми се ще да ти помогна да я промениш. Хубаво е да си независим, но и в това не трябва да бъдеш егоист. Остави ме и аз да се пофукам малко, а аз мога да го направя с пари. Добре, нека сега да съставим някакъв план. Но преди това — той вдигна каната и започна да налива — да пийнем водка с портокалов сок в знак на благодарност към двамата ми най-добри приятели, които ми спасиха задника. Нали така? — повтори той. Подаде една чаша на Тали. Каза й, че ако й трябва извинение, може да си го измисли, но така или иначе те щяха да пийнат. Направи крачка, за да подаде чаша и на Дейвис…