Принц с часовников механизъм
Касандра Клеър
Книга втора
от поредицата
АДСКИ УСТРОЙСТВА
Преплитането на любовта и лъжите може да поквари и най-
чистото сърце…
Сега, когато вече е сред ловците на сенки, Теса най-накрая е в
безопасност. Но тази сигурност се оказва краткотрайна, защото
подмолни кръгове в Клейва кроят планове да отстранят Шарлот от
ръководството на Института в Лондон. А без помощта на
покровителката си, Теса би се превърнала в лесна плячка за
мистериозния Магистър, който иска да използва способностите й за свои
собствени зловещи цели.
С помощта на обаятелния Уил и яростно отдадения Джем, Теса
открива, че войната на Магистъра срещу ловците на сенки е дълбоко
лична. За да разбулят тайните на миналото, тримата пътуват от
обвития в мъгла Йоркшир до омагьосана бална зала, където Теса
открива, че истината за произхода й е по-зловеща, отколкото си е
представяла. И докато търсенето на Магистъра и истината води
приятелите към неизвестни опасности. Теса научава, че когато любовта
и лъжите се преплитат, това може да поквари дори и най-чистото
сърце.
Мрачното и необяснимо държане на Уил продължава да обърква
Теса. Възможно ли е откриването на Магистъра да освободи Уил от
тайните му и да даде на Теса отговорите на въпросите и за това коя е
тя и за какво е предопределена?
На Елка
Khalepa ta kala
"Искам да знаете, че сте били последната мечта на душата ми…
Откакто се запознах с вас, започнаха да ме мъчат угризения, каквито не
вярвах, че могат отново да ме споходят. Чувам шепота на стари гласове,
които ме викат нагоре и които мислех, че са замлъкнали завинаги.
Спохождат ме и неясни мисли да започна отново да се боря, да започна
отначало, да се отърся от мръсотията и страстите си и да се върна на
бойното поле, което съм напуснал. Мечти, само сънища, които не
извеждат до никакъв край…"
Чарлз Дикенс, "Повест за два града"
Пролог
Низвергнатите мъртъвци
Мъглата бе гъста, притъпяваше звуците и замъгляваше зрението.
Там, където се вдигаше, Уил Херондейл виждаше пред себе улицата,
която стръмно се изкачваше нагоре — хлъзгава, мокра и черна от дъжда.
Чуваше и гласовете на мъртъвците.
Не всички ловци на сенки можеха да чуват призраците, освен ако
самите призраци не го искаха, но Уил бе сред тези, които можеха. Когато
наближи старото гробище, гласовете се извисиха в нестроен хор —
стенещ и молещ, виещ и ръмжащ. Не бе някакво тихо и спокойно
гробищно място и Уил го знаеше, не за пръв път посещаваше "Черепите
и костите" недалеч от Лондонския мост. Опита се колкото може да
заглуши гласовете, като присви рамене, така че яката му да покрива
ушите, главата му бе наведена, а ситният дъждец мокреше черната му
коса.
Входът към гробището бе почти недостъпен: крилата на портата
от ковано желязо бяха здраво зазидани във високата каменна стена, така
че случайният минувач мажеше да види само буренясало парче земя,
част от незнайно на кого принадлежаща строителна площадка. Когато
Уил доближи портата, от мъглата изникна още нещо, само че не от плът
и кръв: огромно бронзово чукало във формата на ръка, пръстите бяха
костеливи и съсухрени. Уил изкриви лице в гримаса, протегна ръка,
облечена в ръкавица, вдигна чукалото и го остави да падне веднъж,
втори, трети път. Глухият му звук отекна в нощта.
От земята зад портата се издигаше мъгла, подобна на пара, и
