Пробуждането полностью

— Сякаш не знаеш — отново заговори Бони. — Онези твои две момчета, които вчера направиха истинско чудо в последната минута. Когато Стефан улови последния пас, си помислих, че ще припадна. Или ще повърна.

— О, моля те — прекъсна я Мередит.

— А пък Мат… това момче е истински цар на терена.

— И нито един от двамата не е мой — отбеляза равнодушно Елена. Под опитните пръсти на Мередит косата й се превръщаше в произведение на изкуството — блестящ водопад от златисти кичури. А и роклята й беше супер — виолетовият й цвят подчертаваше теменуженото в очите. Но никога досега не бе изглеждала толкова бледа и хладна, не с порозовели от вълнение страни, а пребледняла и решителна като войник, изпратен на предната линия.

Вчера, когато на футболното игрище обявиха нейното име като кралицата на бала за новата учебна година, в главата й се въртеше само една мисъл: той не може да й откаже да танцува с нея. Ако изобщо дойде на празненството, нямаше как да откаже един танц на кралицата на бала. Сега, застанала права пред огледалото, тя отново си го повтори.

— Тази вечер всеки, когото пожелаеш, ще бъде твой — утешително заговори Бони. — И виж какво, когато решиш да се отървеш от Мат, може ли аз да се погрижа за него и да го утеша?

— А какво ще си помисли Реймънд? — изсумтя Мередит.

— О, ти можеш да утешиш него. Но, Елена, аз наистина харесвам Мат. И след като ти ще бъдеш със Стефан, ми се струва, че трима вече стават цяла тълпа. Така че…

— О, прави каквото искаш. Мат заслужава известно внимание. — Но със сигурност няма да го получи от мен, помисли си Елена. Още не можеше да повярва, че му причинява всичко това. Но точно в този момент не можеше да си позволи да се колебае; нуждаеше се от цялата си сила и концентрация.

— Готово — Мередит пъхна и последната фиба в косата на Елена. — Я ни погледни. Кралицата на бала и свитата й или по-скоро част от нея. Какви сме красавици.

— Това кралското „ние“ ли е? — пошегува се Елена, но беше самата истина. Те действително бяха красиви. Роклята на Мередит беше дълга до земята, от тъмночервен сатен, събрана високо над талията и падаща на дипли по бедрата. Тъмната й коса се спускаше свободно по гърба. А Бони, когато се изправи и се присъедини към останалите пред огледалото, представляваше истинска феерия от блестяща розова тафта, посипана с черни пайети.

А колкото до самата нея… Елена се огледа внимателно в огледалото и отново си каза: роклята е супер. Единствената друга фраза, с която можеше да я опише, беше „кристални теменужки“. Баба й пазеше в една малка вазичка истински цветя, потопени в разтопена захар и застинали като кристали.

Момичетата слязоха заедно по стъпалата, както правеха винаги досега за всеки бал още от седми клас — единствената разлика бе, че досега Каролайн винаги бе с тях. Елена осъзна с лека изненада, че дори не знае кой ще бъде кавалерът на Каролайн за тази вечер.

Леля Джудит и Робърт — който скоро щеше да стане чичо Робърт — бяха във всекидневната заедно с Маргарет, която още беше по пижама.

— О, момичета, толкова сте красиви! — възкликна леля Джудит с поруменели страни и развълнувана, сякаш тя отиваше на бал. Целуна Елена, а Маргарет протегна ръце за прегръдка.

— Хубава си — простичко изрече четиригодишното момиченце.

Робърт също не откъсваше поглед от Елена. Примигна, отвори уста и пак я затвори.

— Какво има, Боб?

— О. — Погледна към леля Джудит със засрамено изражение. — Ами всъщност току-що ми хрумна, че нашата Елена може да си съперничи по красота с Елена от Троя.

— Красива и обречена — заключи щастливо Бони.

— Ами да. — Робърт никак не изглеждаше щастлив.

Елена не каза нищо.

Входният звънец иззвъня. Мат стоеше на стъпалата, облечен в познатото синьо спортно сако. С него беше Ед Гоф, кавалерът на Мередит за бала, и Реймънд Ернандес, кавалерът на Бони. Елена се огледа за Стефан.

— Той вероятно е вече там — рече Мат, уловил погледа й. — Виж, Елена…

Но каквото и да смяташе да каже, то бе прекъснато от бъбренето на другите две двойки. Бони и Реймънд се качиха заедно с тях в колата на Мат и през целия път до училището не престанаха да си разменят остроумия и шеги.

От разтворените врати на залата се лееше музика. Елена слезе от колата и изведнъж почувства как я облива вълна на трепетно очакване. Нещо ще се случи, осъзна младото момиче, докато оглеждаше квадратната каменна сграда на училището. Свършено беше със спокойното затишие от последните няколко седмици.

Готова съм, помисли си тя. И се надяваше да е истина.

Вътре я посрещна калейдоскоп от цветове и звуци. Щом влязоха, двамата тутакси бяха заобиколени от тълпата. Отвсякъде ги обсипваха с комплименти за роклята на Елена… за косата й… за цветята. Мат беше истинска легенда: втори Джо Монтана6, който със сигурност щеше да спечели спортна стипендия за университета.

В зашеметяваща вихрушка, сякаш на живот и смърт, Елена не спираше да търси с поглед една чернокоса глава.