Произход полностью

Скоро наближаваха пасхалните празници, обикновено най-веселото време от годината за Кьовеш, но след завръщането си от Световния парламент на религиите миналата седмица той изпитваше само безкрайна тревога.

„Ще ми се изобщо да не бях ходил“.

Необикновената среща с епископ Валдеспино, аллама Саид ал Фадл и футуриста Едмънд Кърш го измъчваше.

Когато се прибра вкъщи, Кьовеш отиде направо във вътрешния двор и отключи своята házikó — къщичката, която му служеше за убежище и кабинет.

Вътре имаше само едно помещение с високи лавици, огънати под тежестта на религиозни томове. Той отиде при бюрото си, седна и намръщено се загледа в хаоса пред него.

„Ако някой види бюрото ми тази седмица, ще си помисли, че съм се побъркал“.

Отгоре бяха пръснати пет-шест мистериозни религиозни текста, целите покрити със самозалепващи листчета. На дървени стойки зад тях бяха подпрени три тежки тома — Тората на иврит, арамейски и английски, разтворени на една и съща книга.

Битие.

„В начало…“

Естествено, Кьовеш знаеше наизуст Битие и на трите езика и по-скоро би чел научни коментари върху Зоар или съвременни теоретични разработки върху кабалистичната космогония. За учен от неговия калибър четенето на Битие беше все едно Айнщайн да се върне към прогимназиалната аритметика. И все пак тази седмица равинът правеше тъкмо това и бележникът на бюрото изглеждаше така, сякаш го е връхлетял свиреп ураган от ръкописни записки, толкова нечетливи, че Кьовеш сам едва ги разбираше.

„Като че ли съм си изгубил ума“.

Рави Кьовеш беше започнал с Тората — общата за юдеите и християните история в Битие. „В начало Бог сътвори небето и земята“. После продължи с обяснителните текстове на Талмуда и препрочете равинските тълкувания на Маасе Берешит — Сътворението. След това се зарови в Мидраш и си припомни коментарите на различни уважавани екзегети, които се бяха опитвали да обяснят забелязаните противоречия в разказа за Сътворението. Накрая потъна в мистичния кабалистичен трактат Зоар, в който непознаваемият Бог се проявяваше като десет различни „сефири“ или измерения, подредени по канали, наречени Дърво на живота, от които бяха произлезли четири отделни вселени.

Тайнствената сложност на вярванията, които съставляваха юдаизма, винаги му беше действала успокоително — Бог им напомняше, че човек не е създаден да разбира всичко. Ала след като бе изгледал презентацията на Едмънд Кърш и беше размишлявал за простотата и яснотата на неговото откритие, Кьовеш имаше чувството, че е прекарал последните три дни вторачен в куп остарели противоречия. В един момент просто не беше в състояние да направи нищо друго, освен да зареже древните текстове и да излезе на дълга разходка край Дунав, за да си подреди мислите.

Рави Кьовеш най-после започваше да приема болезнената истина — откритието на Кърш действително щеше да окаже опустошително въздействие върху вярващите в целия свят. То отхвърляше почти всички установени религиозни доктрини, при това по невероятно простичък и убедителен начин.

„Не мога да забравя последния образ — помисли си Кьовеш, спомнил си смазващото заключение на презентацията, която бяха гледали на огромния телефон на Кърш. — Тази новина ще се отрази на абсолютно всеки човек, не само на вярващите“.

И сега, въпреки размислите си през последните няколко дни, равинът все още нямаше представа как да постъпи с разкритата им от Кърш информация.

Съмняваше се, че Валдеспино и Ал Фадл също са наясно с това. Преди два дни се бяха чули по телефона, но от разговора им не произлезе нищо.

— Приятели мои — започна епископът. — Презентацията на господин Кърш определено е смущаваща… в много отношения. Настойчиво го помолих да ми позвъни, за да дообсъдим въпроса, но от него няма ни вест, ни кост. Сега, струва ми се, трябва да вземем решение.

— Аз вече взех решение — заяви Ал Фадл. — Не можем да останем безучастни. Трябва да овладеем тази ситуация. Презрението на Кърш към религията е всеизвестно и той ще представи откритието си така, че да нанесе колкото може по-големи щети на бъдещето на вярата. Трябва да изпреварим събитията и сами да оповестим откритието му. Незабавно. Трябва да го представим в такава светлина, че да смекчим въздействието му и да го направим колкото е възможно по-безопасно за вярващите.

— Ние вече разговаряхме за евентуално публично изявление, но за съжаление не си представям как бихме могли безопасно да представим тъкмо тази информация — тежко въздъхна Валдеспино. — Освен това се заклехме на господин Кърш да запазим тайната му.

— Така е, и на мен не ми се ще да нарушим клетвата си, обаче смятам, че трябва да изберем по-малката от двете злини и да защитим общото благо. Всички сме под прицел — мюсюлмани, евреи, християни, хиндуисти, абсолютно всички религии — и като се има предвид, че опроверганите от господин Кърш фундаментални истини са общи за всички нас, ние сме длъжни да представим откритието по начин, който няма да разтърси из основи нашите общности.