Произход полностью

Появи се виртуална епруветка с химически вещества. Образът на течността неколкократно се уголеми и стигна до атомно равнище — атомите подскачаха в загрятата смес, свързваха се и се отделяха под влияние на температурата, електричеството и физическото движение.

— Този модел съдържа всичко, което сме научили за първичния бульон от времето на експеримента Милър-Юри, включително вероятното наличие на хидроксилни радикали от заредената с електричество пара и карбонилни сулфиди от вулканичната дейност, както и теориите за въздействието на „редукционната атмосфера“.

Виртуалната течност на екрана продължаваше да кипи и започнаха да се образуват групи атоми.

— Сега ще превъртим процеса напред… — развълнувано съобщи Едмънд и в замъглената от бързината картина започнаха да се образуват все по-сложни съединения. — След една седмица вече виждаме същите аминокиселини, каквито са установили Милър и Юри. — Образът отново се замъгли и продължи да се движи още по-бързо напред. — И после… към петдесетата година започваме да виждаме зачатъци на градивните елементи на РНК.

Течността вреше все по-бързо.

— Оставям процеса да тече! — още по-напрегнато извика Кърш.

Молекулите продължаваха да се свързват и сложността на структурите растеше с хода на столетията, хилядолетията и милионите години. Докато картините препускаха напред с невероятна скорост, Едмънд радостно попита:

— И знаете ли какво се появи накрая в епруветката?

Лангдън и Амбра развълнувано се наведоха напред.

Ликуващото лице на футуриста внезапно помръкна.

— Абсолютно нищо. Никакъв живот. Никаква спонтанна химическа реакция. Никакъв момент на Сътворение. Само безжизнена смес от химически вещества. — Кърш въздъхна тежко. — Мога да направя едно-единствено логично заключение. — Той тъжно погледна в обектива. — За сътворяването на живот е нужен… Бог.

Робърт зяпна смаяно. „Какви ги говори?!“

След малко някогашният му студент се усмихна дяволито.

— Или пък че съм пропуснал някоя важна съставка от рецептата.

Амбра Видал седеше като хипнотизирана и си представяше милионите хора по цялото земно кълбо, които в момента също като нея унесено гледаха презентацията на Едмънд.

— Е, каква съставка пропусках? — попита Кърш. — Защо от моя първичен бульон не се раждаше живот? Нямах представа. И затова постъпих като всеки добър учен. Попитах човек, който е по-компетентен от мен!

Появи се очилата жена: доктор Констанс Джерард, биохимичка от университета „Станфорд“.

— Как можем да създадем живот ли? — засмя се тя и поклати глава. — Ами, не можем! Тъкмо това е проблемът. Когато се стигне до процеса на създаване, до прекрачването на онзи праг, където неодушевените химически вещества образуват живи организми, цялата ни наука отива на кино. В химията няма механизъм, който да обясни какво се случва. Дори самата идея, че клетките се организират във форми на живот, като че ли влиза в пряко противоречие със закона за ентропията!

— Ентропията — повтори Едмънд, който сега се появи на красив плаж. — „Ентропия“ е просто сложен начин да кажем, че нещата се разпадат. Науката твърди, че „една организирана система неизбежно се разваля“. — Той щракна с пръсти и в краката му изникна разкошен пясъчен замък. — Току-що организирах милиони песъчинки в замък. Да видим какво ще каже за това вселената. — След секунди в брега се разби вълна, която отнесе замъка. — Хопа, вселената откри моите организирани песъчинки и ги дезорганизира, като ги разнесе по плажа. Това е ентропия в действие. Разбиващите се в брега вълни никога не носят пясък във формата на замък. Ентропията разгражда структурата. Във вселената никога не възникват спонтанни пясъчни замъци, а само изчезват.

Кърш пак щракна с пръсти и се пренесе в елегантна кухня.

— Когато си стопляте кафето, вие насочвате топлинна енергия към чаша — каза той, като извади димяща чаша от микровълнова фурна. — Ако оставите тази чаша на кухненския плот за един час, топлината се разнася в стаята и се разпространява равномерно като песъчинки по плаж. Отново ентропия. И процесът е необратим. Колкото и да чакате, вселената никога няма сама да ви стопли кафето. — Футуристът се усмихна. — Няма да ви направи здрави счупените яйца, нито ще ви построи пак разрушения пясъчен замък.

Амбра си спомни, че веднъж беше видяла инсталация, наречена „Ентропия“ — редица стари циментови тухли, всяка по-разтрошена от предишната, постепенно превръщащи се в купчина отломки.

Отново се появи доктор Джерард, очилатата биохимичка.

— Живеем в ентропична вселена, свят, чиито физически закони не организират, а разбъркват нещата на случаен принцип. Така че въпросът е следният: как могат неодушевени химически вещества магически да се организират в сложни форми на живот? Никога не съм била набожна, но признавам, че съществуването на живота е единствената научна загадка, която ме кара да се замислям за идеята за Творец.

Тя изчезна, заменена от Едмънд, който клатеше глава.