На фона на постепенното изчезване на боговете прозвучаха викове и звън на мечове. Накрая остана образът само на един бог — прорязано от бръчки лице с буйна бяла брада.
— Зевс… — високо произнесе Лангдън. — Богът на боговете. Най-страшното и най-почитаното езическо божество. Зевс устоял по-дълго от всеки друг бог в жестоката битка срещу угасването на неговата светлина, каквато водили и по-древните богове преди да бъдат изместени от него.
На тавана се появиха и изчезнаха кадри на Стоунхендж, шумерските клинописни плочки и Големите пирамиди в Египет. После се върна бюстът на Зевс.
— Последователите на Зевс толкова упорито защитавали своя бог, че на наложилата се християнска вяра не ѝ оставал друг избор, освен да възприеме неговото лице за лик на
Брадатият бюст на Зевс плавно преля във фреска, изобразяваща същото брадато лице — християнския бог в „Сътворението на Адам“ от Микеланджело върху свода на Сикстинската капела.
— Днес вече не вярваме в истории като тази за Зевс — момчето, отгледано от коза и получило могъществото си от еднооки същества, наречени циклопи. Ние, които имаме предимството на модерното мислене, определяме всички подобни разкази като митове — остарели измислици, които ни позволяват любопитно да надникнем в собственото ни суеверно минало.
На тавана се появи снимка на прашна библиотечна лавица с подвързани в кожа томове с древна митология, тънещи в сумрак до книги за обожествяването на природата, Ваал, Инана, Озирис и безброй други древни теологии.
— Всичко днес е различно! — заяви басовият глас на Лангдън. — Ние сме хората на новото време!
На небето се очертаха нови изображения — фотоси на космически кораби… компютърни чипове… медицинска лаборатория… ускорител на частици… реактивни самолети.
— Ние сме интелектуално еволюирали и технологично развити личности. Не вярваме в гигантски ковачници под вулкани и богове, които пращат приливите и отливите. По нищо не приличаме на древните си предци.
„А може би не е така?“ — беззвучно прошепна Лангдън в синхрон със записа.
— А може би не е така? — прозвуча от небето гласът му. — Ние се смятаме за модерни рационални индивиди и в същото време най-широко разпространената религия на човечеството съдържа цял куп свръхестествени истории — за хора, които необяснимо възкръсват, чудодейни непорочни зачатия, отмъстителни богове, пращащи епидемии и наводнения, тайнствени обещания за отвъден живот сред облаците в рая или в пламъците на ада.
Докато Робърт говореше, на тавана се появяваха известни християнски произведения на изкуството, изобразяващи Възкресението, Богородица, Ноевия ковчег, разцепването на Червено море, рая и ада.
— Затова нека за момент си представим отношението на бъдещите историци и антрополози — продължи Лангдън. — Дали ще се възползват от историческата перспектива и ще определят нашите религиозни вярвания като митове от безпросветно време? Дали ще гледат на нашите богове по същия начин, по който ние гледаме на Зевс? Дали ще съберат свещените ни писания и ще ги пратят на прашната лавица на историята?
Въпросът задълго увисна в мрака.
После Едмънд Кърш изведнъж наруши тишината.
— ДА, професоре — изкънтя отвисоко гласът му. — Аз съм убеден, че ще се случи
На фона на все по-силно ехтящия глас на Кърш по тавана се заредиха нови образи — Адам и Ева, забулена в бурка жена, хиндуисти, ходещи по жарава.
— Аз съм убеден, че бъдещите поколения ще заключат по днешните ни традиции, че сме живели в безпросветно време — заяви Кърш. — И като доказателство ще изтъкнат нашите вярвания, че сме божествено сътворени във вълшебна градина и че всемогъщият ни Творец държи жените да покриват главите си, или това, че сме рискували да изгорим собствените си тела в чест на боговете.
По небето заплуваха други изображения — бързо менящ се колаж от снимки на религиозни церемонии от целия свят, от екзорсизъм и кръщенета до ритуално самоувреждане и жертвоприношения на животни. Серията приключи с потресаващ видеозапис на индийски духовник, провесил невръстно дете от петнайсетметрова кула. Мъжът изведнъж го пусна и то полетя към одеялото, което ликуващи селяни опъваха долу като пожарникарска мрежа.
„Хвърляне от храма Гришнешвар“. Лангдън си спомняше, че според някои това щяло да донесе на детето Божието благоволение.
Смущаващите кадри най-после свършиха.
В настаналия пълен мрак прозвуча гласът на Кърш:
— Как е възможно съвременният човешки разум да е способен на прецизен логически анализ и в същото време да ни позволява да приемаме религиозни вярвания, които не би трябвало да издържат и най-елементарната рационална проверка?
В небето отново заблещукаха звезди.
— Оказва се, че отговорът е съвсем прост — каза Едмънд.
Звездите на небето внезапно станаха по-ярки и по-материални. Между тях се появиха дълги нишки — образуваха привидно безкрайна мрежа от взаимосвързани възли.
