— До края на единайсети век най-големите интелектуални търсения и открития на земята са били съсредоточени в и около Багдад — отново поде Едмънд. — И после това изведнъж се променило. Блестящият учен Хамид ал Газали, който днес се смята за един от най-влиятелните ислямски теолози в цялата история, написал поредица убедителни трактати, оспорващи логиката на Платон и Аристотел и обявяващи математиката за „философия на дявола“. Това поставило началото на низ от събития, които подкопали основите на научното мислене. Изучаването на теология станало задължително и ислямската наука постепенно замряла.

Научните термини на тавана изчезнаха, заменени от ислямски религиозни текстове.

— Божественото откровение изместило научното изследване. Ислямският научен свят още не може да се възстанови от този удар. — Едмънд замълча за миг. — Разбира се, християнският научен свят също не бил пощаден.

На тавана се появиха портрети на астрономите Коперник, Галилей и Бруно.

— Системното избиване, хвърляне в затвора и заклеймяване на едни от най-ярките научни умове в историята от страна на Църквата е забавило човешкия прогрес най-малко с век. За щастие днес разбираме по-добре ползата от науката и Църквата е смекчила ударите си… — Кърш въздъхна. — А може би не е?

Очерта се лого, представляващо земно кълбо с разпятие и змия, придружено от текст:

Мадридска декларация за науката и живота

— Точно тук, в Испания, Световната федерация на католическите медицински асоциации неотдавна обяви война на генното инженерство, твърдейки, че „науката няма душа“ и затова Църквата трябва да я възпре.

Кълбото се преобрази в друг кръг — схема на огромен ускорител на частици.

— А това е тексаският свръхпроводим свръхускорител, проектиран като най-големия ускорител на частици на света с потенциал за изследване на самия момент на Сътворението. Каква ирония, че се е предвиждало да бъде изграден в сърцето на американския Библейски пояс!

Чертежът се смени със снимка на гигантски пръстен от бетон в тексаската пустиня. Издигнатото само до половината съоръжение очевидно беше зарязано насред строежа и сега бе покрито с прах и пръст.

— Американският свръхускорител можеше неимоверно да разшири познанията на човечеството за вселената, но проектът беше прекратен поради надхвърляне на бюджета и политически натиск от неочаквани страни.

Заредиха се кадри от видеорепортаж за млад „телевизионен евангелизатор“, който размахваше бестселъра „Частицата Бог“ и гневно крещеше: „Трябва да търсим Бог в собствените си сърца! А не в атомите! Хвърлянето на милиарди за този абсурден експеримент е позор за щата Тексас и оскърбление за Господ!“.

Отново прозвуча гласът на Едмънд.

— Сблъсъците, които описах и в които религиозното суеверие е взело връх над разума, са само отделни епизоди от бушуваща и в момента война.

Таванът ненадейно се освети от колаж снимки на насилие в съвременното общество — демонстрации, преграждащи достъпа до генетични лаборатории, свещеник, самозапалващ се пред сграда, в която се провежда конференция по трансхуманизъм, евангелизатори, разтърсващи юмруци и вдигащи над главите си Книга Битие, Христовата риба, поглъщаща рибата на Дарвин, яростни религиозни билбордове, заклеймяващи проучванията на стволови клетки, правата на хомосексуалните и аборта, наред със също толкова яростни билбордове в полза на въпросните каузи.

Сърцето на Лангдън се разтуптя бясно и за миг му се стори, че чимът под него вибрира, сякаш от приближаващ влак в метро. После обаче вибрациите се усилиха и той разбра, че земята наистина се тресе. По повърхността под гърба му пробягваха вълни и целият купол затрепери с рев.

Този рев, установи Робърт, всъщност беше екот на речни бързеи, излъчван от скрити под чима субуфери. Над лицето и тялото му се завихри студена мъгла, като че ли лежеше в бурните води на реката.

— Чувате ли грохота? — надвика бързеите Едмънд. — Това е неизбежното прииждане на Реката на научното знание!

Водата забуча още по-силно и кожата на Лангдън се навлажни от капчици мъгла.

— Тази река набира сили още откак човекът е открил огъня! — проехтя гласът на Кърш. — Всяко ново откритие ни е позволявало да правим други открития и е добавяло поредната капка в реката. Днес ние се носим върху хребета на цунами, устремено напред с неудържима сила!

Куполът се разтресе още по-осезаемо.

— Откъде идваме! — извика Едмънд. — Къде отиваме! Винаги сме били предопределени да открием отговорите! Нашите изследователски методи хилядолетия наред са се развивали в геометрична прогресия!

Мъглата и вятърът вече брулеха пространството под купола и екотът на реката стана почти оглушителен.

Перейти на страницу:

Похожие книги