Почувствах се обезсърчена, защото ми се струваше, че никой не е познавал Едингс истински. Научих, че е колекционирал монети и пеперуди и винаги е бил чаровен. Той беше просто амбициозен журналист с ограничен обсег на внимание. Помислих си колко странно е това, че обикалям стария му квартал в такова време, а да разпитвам за него. Зачудих се какво ли би си помислил, ако знаеше, и се натъжих.
Не ми се говореше с никого, когато влязох вкъщи, и отидох направо в стаята си. Затоплях ръцете си с топла вода и миех лицето си, когато Луси се появи на прага. Веднага разбрах, че е в едно от типичните си настроения.
— Яде ли достатъчно? — запитах, като я погледнах в огледалото над мивката.
— Аз никога не ям достатъчно — раздразнено отговори тя. — Обади се някой си Дани от офиса ти в Норфолк. Каза, че службата за съобщения се свързала с него относно колите ни.
За момент не се усетих, после си спомних.
— Дадох номера на офиса на хората от пътна помощ — казах и избърсах лицето си с меката хавлия. — Предполагам, че са открили Дани в дома му.
— Както и да е. Той иска да му се обадиш.
Племенницата ми ме загледа строго в огледалото, сякаш бях извършила нещо лошо.
— Какво има? — запитах.
— Трябва да се измъкна оттук.
— Ще се опитам да уредя утре да докарат колите ни — отвърнах огорчена.
Излязох от банята и тя ме последва.
— Трябва да се върна в университета.
— Разбира се, Луси.
— Не разбираш. Имам ужасно много работа.
— Не знаех, че курсът ти или каквото всъщност е, вече е започнал.
Влязох във всекидневната и се отправих към бара.
— Няма значение дали е започнал. Имам да уреждам сума ти неща. И не знам как ще уредиш да докарат колите ни. Вероятно Марино ще може да ме закара да си прибера моята.
— Марино е зает, а планът ми е съвсем прост — казах. — Дани ще докара колата ми в Ричмънд, а той има един свестен приятел, който може да шофира твоя «Събърбан». После Дани и приятелят му ще вземат автобуса до Норфолк.
— По кое време?
— Това е единственият проблем. Не мога да позволя Дани да свърши тази работа преди края на деня, защото той няма право да докара личната ми кола в работно време.
Отворих бутилка шардоне.
— Мамка му — изруга Луси нетърпеливо. — Значи и утре няма да имам транспорт.
— Страхувам се, че и двете сме така.
— Какво ще правиш тогава?
Подадох й чаша вино.
— Ще отида в службата и вероятно ще прекарам доста време на телефона. Нямаш ли нещо, с което да се занимаваш в местния ви офис?
Тя сви рамене.
— Познавам няколко човека, които ми бяха колеги в академията.
Е, поне можеше да намери някой познат агент, който да я заведе в спортния салон, където да оправи гнусното си настроение. Едва не го казах на глас, но в последния момент се усетих и замълчах.
— Не искам вино — каза тя и остави чашата на бара. — Мисля да продължа на бира.
— Защо си толкова ядосана?
— Не съм ядосана — отговори Луси, като извади една бира от хладилника и я отвори.
— Искаш ли да седнеш?
— Не. Между другото взех книгата, така че не се тревожи, когато не я намериш в куфарчето си.
— Какво искаш да кажеш с това, че си я взела? — запитах притеснена.
— Почетох малко, докато ти беше на гости на госпожа Едингс — отвърна Луси и отпи глътка бира. — Мислех, че няма да е лошо да я прегледам отново, защото първия път може да сме пропуснали нещо.
— Струва ми се, че я прегледа достатъчно добре — казах спокойно. — Всъщност мисля, че й отделихме повече от нужното време.
— Там има доста истории, напомнящи за Вехтия завет. Имам предвид, че всъщност книгата не е сатанинска.
Наблюдавах я мълчаливо и се чудех какво ли се въртеше из този невероятно сложен мозък.
— В действителност я намирам доста интересна. Смятам, че може да има власт над теб само ако й позволиш. Аз не й позволявам, така че ни най-малко не ме притеснява.
Оставих чашата си.
— Е, определено има нещо, което те притеснява.
— Единственото, което ме притеснява, е, че съм затворена тук и съм уморена. Май ще е най-разумно да отида да си легна. Надявам се, че тази нощ ще спиш добре.
Пожеланието й не се сбъдна. Вместо да заспя, сядах пред огъня и се тревожех за нея, тъй като познавах племенницата си по-добре от всеки друг. Възможно бе те с Джанет просто да се бяха скарали, което щеше да се оправи на сутринта, или пък наистина имаше много работа и невъзможността да се върне в Шарлътсвил да бе по-сериозен проблем, отколкото предполагах.
Изключих огъня и проверих още веднъж, за да се уверя, че алармата е активирана. После се прибрах в спалнята си и затворих вратата. — Все още не ми се спеше, затова седнах в леглото и започнах да преглеждам данните от факса на Едингс. През последните две седмици бяха набирани осемнадесет номера. Всичките изглеждаха странни и навеждаха на мисълта, че поне за известно време Едингс е работел нещо в домашния си офис.
