— Едингс трябва да е имал поне един вътрешен източник за историята си — бе коментарът на Уесли. — Някой му е давал информация и подозирам, че същият този някой го е набутал в капана или поне е помогнал за това. — Той погледна към мен и добави: — От телефонните му сметки знаем, че през последните няколко месеца е поддържал връзка с Грийн, по телефона и факса. Изглежда, връзката е започнала миналата есен, когато Едингс е писал съвсем обикновен очерк за дока.
— А после е започнал да се рови твърде дълбоко — казах.
— Всъщност любопитството му беше доста полезно за нас — обади се генерал Сешънс. — Ние също започнахме да се ровим по-надълбоко. Разследваме това положение повече време, отколкото смятате.
Той замълча за момент и леко се усмихна.
— Всъщност, доктор Скарпета, в някои моменти вие не бяхте така сама, както си мислехте.
— Надявам се, че ще благодарите от мое име на Джеръд и Кай Су — казах, тъй като предположих, че те са неговите хора.
Уесли отговори вместо генерала:
— Ти можеш да го направиш лично следващия път, когато посетиш ЕСЗ.
— Генерал Сешънс — прехвърлих се на по-належащото, — имате ли представа дали бракуваните кораби имат проблеми с плъхове?
— Плъховете са проблем при всички кораби — отговори той.
— Едно от нещата, за които се използва цианидът, е унищожението на плъхове в трюмовете на кораби — казах. — Сигурно в затворения док имат запас от цианид.
— Както вече ви казах, отдавна се занимаваме с капитан Грийн — отговори генералът, който добре разбра въпроса ми.
— Във връзка с «Новите ционисти» ли?
— Не — отново го изпревари Уесли. — Той е връзката. Според мен Грийн е директната връзка на «Новите ционисти» с всичко военно, като например дока, а Роше е просто негов слуга. Детектив Роше е онзи, който досажда, шпионира и доносничи.
— Той не е убил Дани — казах.
— Дани е убит от психопат, който се слива достатъчно добре с нормалното общество и затова не е привлякъл ничие внимание към себе си, докато е чакал пред кафе «Хил». Бих го определил като бял, между трийсет и четиридесетгодишен, опитен в работа с оръжия и лов.
— Звучи като гнусния образ на кретените, които нападнаха Олд Пойнт — отбеляза Марино.
— Да — съгласи се Уесли. — Убийството на Дани, независимо дали той е бил нарочената жертва, или не, е било ловна задача, като застрелването на глиган. Човекът, който го е извършил, вероятно е купил четиридесет и пет милиметровия «Зиг» от същата изложба на оръжия, откъдето е взел и куршумите «Блек Талън».
— Доколкото си спомням, ми казахте, че пистолетът е принадлежал на ченге — напомни му генералът.
— Точно така. Но се е озовал на улицата и впоследствие е бил продаден.
— На един от последователите на Хенд — намеси се Марино. — Същият тип идиот, който е очистил Шапиро в Мериланд.
— Точно същият.
— Въпросът ми е какво според тях знаете вие? — запита ме генералът.
— Мислих много за това, но не се сещам за нищо — отговорих.
— Трябва да мислиш като тях — обърна се Уесли към мен. — Според тях ти знаеш нещо, което другите хора не знаят. Какво може да е то?
— Може да смятат, че библията е у мен — казах, защото нищо друго не ми идваше наум. — Очевидно за тях тя е свещена като индианска местност за погребения.
— В нея има ли нещо, за което не биха искали да се разчуе? — запита Сешънс.
— Струва ми се, че най-опасното за тях разкритие е планът, който вече осъществиха — отговорих.
— Разбира се. Не биха го направили, ако някой ги беше предупредил.
Уесли ме погледна. Долових хиляди въпроси в очите му.
— Какво знае доктор Мант? — запита ме той.
— Не съм имала възможност да го запитам. Не отговаря на обажданията ми, макар да му оставих няколко съобщения.
— Не мислиш ли, че това е доста странно?
— Убедена съм, че е странно — отговорих. — Но смятам, че нищо не е станало с него, защото иначе щяхме да научим. Мисля, че просто е уплашен.
Уесли се обърна към генерала и обясни:
— Доктор Мант е съдебният лекар, отговорен за район Тайдуотър.
— В такъв случай вероятно би трябвало да поговорите с него — предложи генералът.
— Предвид обстоятелствата, пред които сме изправени, това не изглежда най-подходящият момент — отговорих.
— Напротив — възрази генералът. — Смятам, че това е идеалният момент.
— Може и да си прав — съгласи се Уесли. — Всъщност единствената ни надежда е да проникнем в мислите на онези хора. Може доктор Мант да има информация, която да ни помогне. Възможно е да се крие точно по тази причина.
Генерал Сешънс се размърда на стола си.
— Аз лично гласувам за това — каза той. — Бездруго имаме основания да се тревожим, че същото може да се случи и там, както вече си говорихме. Значи тази работа така или иначе нас чака, нали? Няма да е трудно да тръгне още един човек, при положение че британските авиолинии нямат нищо против.
Генералът се усмихна мрачно и добави:
— А ако имат, просто ще ми се наложи да звънна в Пентагона.
— Кей — обърна се Уесли към мен, докато Марино го гледаше ядосано, — не знаем дали случилото се в Олд Пойнт не става вече и в Европа, защото тази история не е станала за една нощ. Разтревожени сме за всички големи градове по света.
